Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието,Тъгата, Познанието и всички други включитерно и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай нея...Любовта казала:
-Богатство, вземи ме със себе си.
-Не мога - отговорило Богатството...-Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
-Суета, моля те помогни ми.
-Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми - отговорила суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
-Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул грас:
-Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта било толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнала колко много му дължи и попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
-Помогна ти Времето - отговорило Познанието.
-Времето? - почудила се Любовта. - Но защо времето ми е помогнало?
Познанието се удмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само времето е способно да разбере колко велика е Любовта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар