Кълнящи семена (Вълчо Камбуров)

Визита
Навлязох в чуждо пространство,
Не светотатствено, но все пак без покана.
Към мен не скочиха свирепи псета.
Не виеха аларми във закана.
По входните врати ток не течеше
и яден глас не ме посрещна с укор.
Вече се чудех на своята постъпка.
Тя се чудех на своята постъпка.
Тя не бе грозна, даже дръзка беше.
Последната врата c позлатена дръжка!)
бе спалнята. Отворих я с внимателно
движение, влезнах с тиха стъпка,
вътре домакина-моята съвест -
дълбоко и спокойно спеше...

17.08.2004



Дали?
Една неизказана мъка, повита
като бебе в пелените на дните,
сви гнездото си в моята гръд -
съпровожда ме в тежкия път.

Път на горест, тегло, неудачи,
по който тъй трудно се крачи,
който взима съня от очите
и не иска да знае, не пита.

Разума. Той безцелно се скита,
по мрачни пътеки залита,
към далечните тъмни простори,
без да вижда ясни кръгозори.

Изранение, краката болят и треперят.
Дали, кога, къде почивка ще намерят?

2002



Живея..

Животът ми е низ от разочарования.
една, бих казал, калпава съдба.
Безсилен съм, обзет от отчаяние,
от подлост и измяна, от борба.

И залеза красив дори напомня
за безутешния ми, пропилян живот,
за красота, непристойно вероломна,
за неумолимия погубващ всичко ход.

За тебе скъпа, и за обичта ми -
сънуван и в душата скътан блян,
умъртвен от тъга и житейски измами
до сетния ми залез изживян.

Когато слънцето бавно се скрива,
други, далечни земи да огрява,
какво остава след този заник?

А от вълна, която се отлива
в свитата ръка, какво остава?
от вик замиращ с далечен отклик?

19.07.2004

Идеали

Тъй дълго се лута човекът,
търсейки истинския идеал.
Тича, бърза, ходи полека
сподирян от радост или печал,

открива хубави неща - "за душата",
или търпи провал след провал.
Животът го радва, мачка и подмята
какво ли милият не е претърпял?

За да достигне разочаровнието!
Жестоко ерозиран, куц, сакат и сляп,
идеала изтезава съзнанието,
какво начало свършва в този гробен трап!

Бившият идел естествено престава
да бъде смисъла на нашия живот,
да ни измъчва, да ни утешава,
погребан, закопан в своя кивот.

На път без цел? Такъв път няма.
Погубена, душата в руини жалки
се бори със житейската измема,
и ето че покълват нежни, малки

стръкчета надежда в нашата самота.
И се явяват нови, по-красиви идели
, родени от чудата на обичта,
от нейните Божествени скрижали...

10.11.2004