Блян за богомилите по пътя към себе си (Невяна Константинова)

...или още нещо за цифрите
и за словото в някои думи...

Жимейте незнайни.
Дух свят ли ви окриля?
О вие, всеотдайни
души на богомили!

Божествени скрижали
на своя род дарили,
а той...не ви пожали,
пресвети богомили.

В тъмата накъде ли
се лутате без сили,
а нямате предели -
души на богомили...

все благото за други,
за други отредили,
не дирите заслуги -
души на богомили.

Искрица да припалне -
къде ли сте се скрили?
О души страдални -
души на богомили!

Щом се свят засрива -
тукедва ли сте се родили...
О, души все живи -
души на богомили!...

С нас сте вие пак сияещи
в Рила - новокрили,
о, души ухаещи -
души на богомили.

Мисиите нови
отново преоткрили,
о, души христови -
души на богомили.

Кротки и смирени
сред мрачините гнили,
в дух непримирени -
души на богомили...

С обич заискряла
от Бога святост пили,
о, души-кристали -
родни богомили!

Сред тиня, злъч, омраза
"бедни, неунили -
излъчвате все радост...
О, вие богомили!

В метежно смразно време,
в бури замълнили,
съдбовното ви бреме
е Дух на богомили.

Молитвен порив и медитативен блян ме повеждат към столетията, когато много, много отдавна, през десетия век след Христа, по родната ни земя се е породило и разпространявало едно демократично и духовно извисено учение, просъществувало цели пет века в Бългория и дало тласък на по-сетнешните реформаторски духовни движения в севта. За всички тези движения се пише и гонвори, българсктите богомили - охулени и охулвани, отречени и отричани тънат в забвение.
а те са знаели тайните на Духа, упорито и стоически са изтърпявали предизвикателствата на варварската епоха и са опазвали смирено чистотата, верността и алтруистичната си всеотдайност. Та нали знанието за тези тайни е идело от въртешния им взор, от още по-древни извори - Питагор, Орфей, Индия, Египет...
Богомилите са знаели, че цифрите, които ние сега наричаме арабски, са тайния код на суховното развитие на човека, че всеки от нас, реши ли да потъне в своя Аз, затвори ли очи в смирено мълчание, сам вижда степента на своята духовно извисеност или вглъбеност, което е едно и също, че от връзката си с Бога нсеки сам узнава резултата на своя живот, но своите дирения и усилия в досегашния си земен път...

В бездната на хаос, мрачина
мисълта просветлява деня -
че ръката на Бога е тайна,
резултатите само са явни.
Знак усетиш ли, незнайното
пред тебе се отбулва бавно.

Богомилите са знаели, че сърцето на човека е извечния и неизменен храм на Бога, на Абсолютния Дух. Сърцето човешка е незримата вечна изворна"чаша на светия Граал", а душата човешка е градината, където се гради, или нивата, където се постига нивото на единение със Създателя. Колко ясно и точно го е казаб Ботев:

"Ти , що си в мене, Боже -
мен в сърцето и душата...

А нявга богомилите молели:

Всели се в мене , Господи, за да ти служа!

И в душата ми днес извират думите:
Във всичко
е волята
на Бога...
Да моля
само мога.
О, Господи!
Тебе те моля -
да мога
да сторя всичко,
за да бъде
твоята воля.


Из "Будността на Сърцето", Хрикер, 2007, с 7-9