сряда, 21 юли 2010 г.

Индийски песни и танци (Малика Сарабхай и Читра Сундарам)



Баратанатям от Читра Сундарам




Малика Сарабхай в : "С коси до коленете"



Малика Сарабхай - индийски класически танц

неделя, 18 юли 2010 г.

Из"Звездни сълзи" ( Руми Лякова)



Пее Димана

Да бъда с Тебе!
Руми Лякова

Над стара планина
слиза синото небе,
плуват ладии, облаците бяли,
потъва тишината в зелената морава.
Залеза поляга, в розово обагря,
въздухът потрепва в златните лъчи...
В мисълта образа пробягва -
пред мен са твоите очи
и скритата усмивка в тях,
за сладки дни напомня...
И тежък ли е грях
със сърцето си мечти да гоня?
Така, във вечерта,
самичка няма да остана -
със мен е обичта,
зарастналата рана...

25.05.2008

На Тебе!

Спомням си...
Изкачва се върхът,
над него кацнало е слънцето;
бял гълъб прорязва въздухът
на обичта изгревът носи зрънцето...
Полюшват се цветя, тревички,
окъпани от капчици роса,
събуждат се и пойни птички,
утрото посрещат вековни дървеса -
и спомнянм си във тишината,
някога изречените думи
$в песничката за сърцата" &
"заедно във пътиша и друми"...
Обешава утрото чуден ден,
но тъжна и унила ставам,
защото ти вече не си с мен,
а обичта не се забравя!

14.07.2008


Последно подарен ми розов цвят -
повяхна и "загина"...
Само да живее в този свят,
създаден за двамина?
със сълзи изпълнени очи,
не могат да го радват,
сърце от болка ще мълчи...
Отиде си от мен
и твоята ръка
и погледа студен
зареян "някъде" така...
Отминалите дни не могат
да се върнат,
не може да се върне любовта -
остават само - горчилка и тъга!...

Изпълнение на Янка Рупкина в трио

понеделник, 12 юли 2010 г.

неделя, 11 юли 2010 г.

Не без дъщеря ми (Бети Махмуди)



Муди е ирански лекар, женен за американска девойка от която има дъшеря...Живял 20 години в Америка той се държи като американец...Не е виждал родителите си, братят и сестрите си от 10 години...



Д-р Муди решава да вземе жена си и детето за две седмично пребиваване при семейството си в Иран..Страната е обхваната от еуфорията на новия фундаменталистки режим.

Бети Махмуди е принудена да се облече ккато всички жени и да спазва всички необходими ритуали и обичаи на роднините...Те са много религиозни и приветстват връщането на религиозната традиция.

Бети е изплашена и не може да свикне на реда в тази непозната страна. Съпругът й признава, че е бил уволнен поради иранския си произход и е бил принуден да дойдат в Иран...


Бети намира начин да се свърже с майка си в Америка, но е следена. Муди решава да прати дъщеря си на училище.Бети успява да отиде в Американското посолство и да моли да бъде разбрана и подпомогната да напусне страната. За нейно безкрайно разочарование тя разбира, че вече е иранска гражданка чреза брака си и попада под ударите на закона. Няма право да напусне без писмено разрешение на съпруга си.

Рожденият ден на дъшерата отвлича за миг вниманието на Бети и тя отново има надежда за бъдещето.

Бети успява да се свърже с приятели,чрез които да прати писмо до родителите си и да говори с тях. Въпреки следенето Бети намира симпатизанти, които да й помогнат.


Бети е решена на всяка цена да вземе дъщеря си. Побоят нанесен от съпруга й още повече я мобилизира да продължи борбата...

Муди иска дъщеря си и я отнема от майката...Бети прави всичко възможно да си я вземе...

Бети успява да вземе дъщеря си и да напусне границата

height="385">

петък, 9 юли 2010 г.

Тъга и печал/Grief and sorrow (Вълчо Камбуров)

Тъга и печал

Опитвах аз пътища разни
но всички те бяха напразни -
отиде си ти скъпа любов.
На всяка помощ бих бил готов.


но и да се сринат небесатая
за мен няма щастлива отплата,
Клночета от митра за мен няма -
и достойнства други също няма

да ме увенчаят с венец на челото,
Е,за мен вече свърши теглото!
Прахта ми ще се пръсне по света,
всяка клетка в ада ще отведа...

живот за мен няма! Знай това...
Няма бъдеще! Трябва да си вървя...

04.01.2009

Grief and Sorrow
by Vulcho Kamburov

I,ve tried so many times in vain
To run away from heavy pain...
you have escaped my dear love!
no any help! even from the above

all Heavens to drop on the earth.
No more for me a piece of mirth;
no any branches of a myrtle,
Or any dignities in me virtual,

To be put as crown on my head...
for then my ash will be fully spread
all over the world. I'll be dead
And cells of mine to very hell be led...

No life for me! you must it know,
no any Future! I have to go...

04.01.2009

Превод от автора/ Translation by the author

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Любовта на цветята/ Flowers' Love (Румяна Русева)





Розата
На Уилиям Бътлър Ийтс*

Червена роза ми говори тихо
в нощта и главичка свела,
кимва ми с тъга – една червена роза
с пaрфюма на пътя ми познат -

пътека на борба и на съдбовна битка
със злото по света.
Розата зове ни с любов - тя носи ни
победата на любовта в небесната съдба.

Виждам нейната усмивка в духа си –
Слънчеви лъчи целуват се с небето –
Какво ще стане... да изгубя своите очи
и се предам на красотата,
дълбоко скрита във сърцето?

* Известен ирландски поет, ярък предстанител на късния романтизъм

The Rose

To William Butler Yeats*

Quietly, the rose, all red, is lolling
its head above and is speaking
nice words of love –
A red rose with the perfume
of a lonely known path -

The path of struggle and a fateful fight
with the evil power of the might.
The rose ‘s scent is calling us
to give the victory of love
and the joyful song of heaven’s mirth.

I see the rose of my spirit smiles -
The sun is kissing heavens with light;
What will happen, if I sacrifice
to deny my eager eyes
and see the beauty in your noble heart?

* A famous Irish poet, an outstanding representative of the late romanticism

Нарциси

Ярко светещи в полето,
с поглед весел ме даряват
жълти нарциси и ето –
сякаш ми нашепват тихо:
-Ела и погледни.
Щастлива ти бъди!
Всичките цветя вземи -
очакват те като другар!

И протегналa ръка,
с длан отворена
поемам
аромата на деня,
когато с радост
ще дарят любимия
или приятел...

И питат ме отново те:
- Имаш ли си ти другар
или самотата ти тежи ?

Daffodils

Standing brightly
in the fields,
looking merrily at me,
yellow daffodils are playing -
they try quietly to tell me :

“Come and see. We want you
happier to be!
And all the flowers
in the fields
are friendly waiting
to get picked.!”

I stretch my arm to take
the scent of their heads in hand –
the fragrance of the day,
when they will give delight
to my beloved or my waiting lad.

And they ask me once again:
-Are you lonely?
Have you got a friend?

By Rumyana Russeva


See also With Roses' Scent - a personal site