Всред мъглата и насилието
на делничния ден
в сърцето ми извират
звуци най-обикновени
на съчувствие и обич...
И душана ми се пълни
с кокичевия цвят свещен...
31 януари 2001
Дълбоко в диплите на душата ми е стаено знание, което сама не познавам.Изненадите от него да постоянен спътник на дену ми. И с всуко новораждащо се устро то избликва като чисто изворан вода, която ми помага да отмия наслагвания от мрачини, недоверия, съмнениия и самообвинения. Вече блещука тази слаба очакваща бъдеще светлинка...Усещам в погледите на много хора oколо себе си не недоверие, а воля за разбиране на истината и за пра-вене на добро. Пра-праударите на сърцето ми се разпростират всяка секунда във вените по цялата тяло и ми се струва, че трептя като пролетен листец от тих и нежен полъх. В думичката правене са явно присъстващи още три думички: прав човек (който казва истината, път, който отива към вярната цел, решение, което е справедливо), равен - дума, която означава еднаквадст, общност и братство между хората и аве (поздрав на архангел Гавраил към Дева Мария с благовестието) Тези малки четири думи не подсказват ли, че във вселената, включително и в човешката общество на планетата Земя има едно правечно единение, което идва отвътре, а не отвън. И това един-Е-ние е най-естественото състояние на всяка микрочастица.човек в океана Макрокосмос (Aпел Гери нарича това включване отново в "интернелната основа" )...Затова ли пулсът ни мери земното време? Убедена съм, че Божественото един-Е-ение чрез пулса на сърцата е много по-важно и съществено от "икономическата глобалицазия" Обrчта и разбирателството са основата на духовното об-единение на хората, независимо от техните религиозни и философски убеждения. А за мен икономическата глобализация може да бъде следствие единствено на разбирането и уважението един към друг-ос-тта и при спазване правото на всеки човек да прави свой собствен избор. Всъщност, вместо глобализация, помислете какво се случва реално по цялата земно кълбо! Въпреки манипулирането на народите, икономиката на милионите слънчеви сърца се усеща все повече като реално съществуваща:всеки работи по съвест, алтруистично и всеотдайно, като слънцето...
с.99-100
Из "Блян за будността на сърцето"- Част 3"Блян за Орфей по пътя на светлината", Изд.Хрикер, 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар