Ответ ( Румяна Русева)

Ответ


Спъна се в мрака

и плахо попита :

– Кой си ти?

Един непознат

глухо промълви :

– Чаках те в тишината...


А тя на свой ред въздъхна

и в унес пак запита:

– Ти ли си оня, който чаках

или си просто сън,

где приспивам

и крия самотата?


И не дочакала ответ

сълзи протекоха

по бузите нежни

и тя заплака...кротко ,

без вик и без страдание...


– Аз също чакам в тишината...

Ти ли си? Или някой друг,

промъкнал се в мрака

без сърце и без душа ...


Тогава той отвърна u:

– Ами познай, идвам отдалече

и съм потен, уморен,

а сърцето и душата

са залети

в облак прашен, сив

и съм тук да кажа тез слова:


– Дай ми нож или книжал,

за да го забия в плътта

и така ще реша моята съдба –

дали да бъда твой

или пътник от света...

Мигове (Емилия Казанджиева)

Аз те изгубих

Аз те изгубих, едва сега зная
какво съм държала в ръцете си,
какво вдишвах с пълни гърди,
какво като птица в небето е минало
не оставило даже следи.
Ти си отиде -
ще срещнем хиляди хора,
два пъти повече очи и ръце,
няма да срещна никога тия
които ми даваха чисто синьо небе.
Всичко е минало,но може да има
още огън, още свила по пътя ми,
никой няма да има твоята сила
да направи по-хубав от утринен
сън дните ми.
Ти си далече -
да можех само веднъж,
само веднъж да те видя
някъде там в множеството,
глухо и мъртвохладно за мене,
очите ми очите ти да докоснат
и да тръгна
с отворена рана от спомена.

Амин

Амин аз съм земята
бъди ти топъл
с тих звън дъжд,
за да попия жадно
всяка капка
и всяка капка
да превърна в дъжд
от радостни сълзи на моя празник.

Аз съм земята
бъди ти огненият вятър
бушуващ като птица с примка
във жарава,
в един миг
отърси ме от излишното
та до сърцето ми да стигнеш
без препяствия.

Аз съм земята
бъди ти моето небе
към тебе вечно да летя,
син сън мой да си ти,
на камъче и ручей
и тревичка
за теб безкрайна приказка
в тих унес да редя.

Бели гълъби (Славка Калчева)