Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование

Традициите по нашите земи

Ще проследим по - обстойно процесите на трансформация от една епоха в друга, както и пътят на онези, които са били обречени да служат на един първоначален замисъл . Последните, преследвани и избити са оставили след себе си закодирани писания за бъдещите поколения. Те от своя страна са повлияли на европейската култура , но задъхана в своя бяг, тя тепърва ще трябва да събере разпилените фрагменти от едно цяло и осмисли своето съществуване. Приносът на България е уникален и аз бих искала да се спра по-обстойно на онези изследвания осветляващи някои неизяснени досега моменти на приемственост от древността до наши дни.
Разглеждам предимно влиянието на орфеизма и богомилските ереси върху развитието на английската и американска литература и връзката им с източните учения като затварям кръга от разпилените фрагменти на хилядолетните усилия на човечеството да възстанови изгубения идеал.

Английският език като международен днес, е избран да пренесе по целия свят знанието за всеобемащата космическа реалност и да подготви световния обединителен процес чрез духа на онези народи запазили своите ценности и мъдрост през вековете. Западните народи имат привидно лидерска позиция в световния обединителен процес, както съпругът на едно семейство отговаря за икономическата и обществена позиция, а източните народи, включително и тези от Източна Европа, носят посланията за мир и защита на планетата, както съпругата се явава грижовен пазител на семейното огнище.
По древните български земи, както е известно вече от науката , е съществувал голям духовен център пренасящ сакрално знание в подготовка за идването на Месията – Христос. Древните траки поради своя индо-ирански произход са синтезирали по своеобразен начин знания почерпени главно от египетската и древногръцка култура.
Но в отделна статия за Орфей ( том-11), авторът, макар че представя Орфей като митически герой от гръцката култура, подробно разкрива неговото учение.

Съмишлениците, ако може да се нарече така, на западен клон на будизма, са спазвали вегетариански начин на живот и са били против жертвоприношенията, водили са чист нравствен живот на въздържане от безразборни сексуални връзки и са считали слънцето за основен дарител на живота. Така както светлината прогонвала тъмнината в душите на хората, така и тези посветени в мистериите на сакралното са търсели безсмъртието на душата. Счита се ,че Орфей е бил дълбоко посветена личност, чийто послания и мисия е била да подготви идването на Исус Христос на Балканите.. ( Н. Гигов, “Трънен венец от рая”,с. 209.) Изследванията на Никола Гигов в Родопите разкриват една древна тракийска култура, която доскоро се е считала безписмена..
Мирча Илеаде в своето представяне на тракийската култура не споменава за връзката на Орфей и неговото учение с тракийската религия и ритуали, но говори за съществуването на сватбен ритуален танц, при който мъж е преоблечен като “ булка”.(т 13 )
В своите изказвания и публицации Н. Гигов, непрекъснато дава все повече и повече материал, върху който съвремената наука тепърва трябва да се замисли.

Сега можем да кажем, че митът за Орфей и Евредика носи огромна смислова натовареност по отношение не само на идеала за любовта, но и по отношение на идването на Месията – Христос като основен център за възстановяване на идеала за човека, рода, нацията и света.. От друга страна, обаче, опитът на Орфей да обедини разпокъсаните тракийски племена в единна държава, говори не само за трудностите, пред които е бил изправен посветеният “жрец и цар”, но и за основната бъдеща роля на един “Спасител” както е бил случая с Исус Христос по западните територии на планетата земя и неговата мисия на световната сцена.
Централната тема, около която ще се движи основната посока на разсъждения е под сакралното заглавие "Свещеният брак" - едно изследване на Сашо Русев относно фолклорните традиции носещи древни кодове. Тук, най-съществените елементи, на които можем да обърнем внимание е преплитането на митологични и приказни елементи с народните вярвания и обичаи. А те говорят за непреходната тема за трансформиране на неорганизираното стихийно начало в човека и отвън него, за да урегулира и установи реда и хармонията подчинена на висшите вселенски закони.


За да се осъществи тази хармония в света идва на помощ “посредник” между двата свята , чийто усилия и особени качества отварят пътя към бъдещето благоденствие на семейството и рода.

Майсторът

Сурова или Василица е местно наименование на Нова година. Огласяването на нейното идване вечерта срещу празника съчетано с разиграване на обредно представление - сватба се осъществява от дружината на сурваскарите наричани още “камилджии, джамалджии или бабугери”.(с18) Тя е съставена от ергени и мъже. Обикновено обредните лица са представени от старец с камила или мечка, гайдар, девер, младоженец,невеста, поп, клисар, цигани, циганка, циганчета и стражар. Всеки от участниците се стреми да скрие своята индивидулност чрез обредно облекло, походка, говор и обредни действия съответстващи на образа, който представляват.
Разпределението на ролите се извършва в зависимост от желанието и способностите на всеки един от участнците. Например за невеста се избира млад, красив момък,а преобличането му в булчински дрехи се обяснява с желанието да си намери булка по-бързо.

Центарлно и водещо място е фигурата на Стареца. За неговия образ се избира ерген или мъж с опит , който умее да се шегува, да е приказлив, да пее, свири и води камилата, за да играе. Облечен е с дълъг овчи кожух обърнат с вълната навън, препасан с "черен пояс", " усукан пояс с бял, червен или зелен цвят." Причината за червения цвят на пояса се обяснява с вярването, че когато "Йсус Христос се родил с червена дрешка е одил" (с. 19)
На пояса и на лактите на стареца са закачени "овчи звънци и клапатарници". Поясът на кръста е символ на неговата мъжествена, духовна сила въплътена в здравия ,твърд , суров топуз, който държи в ръката си. Той се изработва от дъбово или върбово дърво. долния му край се нарича "чамуга" или "глава", характеризирана, като "голяма, твърда, силна, като на курбекетлия“
Лицето на Стареца е с маска от агнешка или заешка кожа, които на главата оформят шапка. Маската е с брада, мустаци засукани на тел от бяла вълна или калчища. със зъби от боб.
Смисълът на животинската кожа е свързан с християнското разбиране за " жертвата на Агнеца" - Спасителят, който в случая свързва миряните с кръвната линия на Исус Христос.
След стареца е гайдарят, деверът, невестата, младоженецът, попът, циганите и стражарят. Пътят на обредното шествие минава през махалите, където живеят участниците. Те от своя страна образуват с други махали своя суроваскарска дружина. Всяко обредно шествие - сватба описва кръг, завършващ в къщата откъдето е започнало.
Определението “ берекетлия” произтича от вярването че "няма ли берекет в него и ние няма да сме " и че " суровото дърво има семе, не е изсъхнало“ ( с. 20). В този контекст главата на топуза, според автора, е съсредоточение на “духовно Небесно-Звездна оплождаща енергия” (с.21) или казано с други думи, това определение носи благословия и святост на сексуалната съпружеска любов. На топуза "от към главата" понякога е вързан червен конец чемшир или китка цветя зелени дори и през зимата. Вечно зеленото растение съдържа идеята за вечен живот скрито присъставаща в главата на топуза.
Викът "сурова" влял се в звъна на звънците, музиката и песните, огласявани по пътя и пред дома на хората е средство чрез което суроваскарските дружини се ориентират взаимно за движението си в пространството и отбягват среща помежду си. В повечето случаи борбата между тях е символична . Борбата за невестата е свързана с желанието те да бъдат разменени или ако едната дружина успее да запази своята и вземе чуждата да докаже, че е по-силна. Вярва се,че срещата е предизвикана от желанието да се ограбят даровете.
Символичният път на Стареца като представител на Божия син и пътят на неговата дружина са едно реално пътешествие на душите към получаване на божията благословия. Тя може да бъде достигната само тогава когато се преодолеят трудностите и се спази хармонията и реда в творението. Обредното представление във всеки дом е почти едно и също. Старецът удря с топуза си по прага, по вратата на къщата и призовава чорбаджията да отвори, за да посрещне "Божи хора". В случай, при неспазване на правилата, проявената безотговорност се наказва с отнемане на възможността да се получи благословията. Така домът - продължението на родовата линия, остава неизграден.
...
Откъс от книгата :" Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование" на Румяна Русева