понеделник, 11 януари 2010 г.

Звездни сълзи (Руми Лякова)

Самотата носи и прозрение!

Промъква се мракът през стъклата,
безшумна като стар петел
и плътна става тишината,
той маг е, невидим е ваятел...
Потъвам сякаш във пустиня,
очите ми смъдят от пясъка горещ
и птица някаква премина,
припламваше във тънката й сянка свещ...
Не! Във оазис била е светлината
и оттам долитат тихи гласове:
усещам свежест и шепот на водата...
Минути ли съм тук или часове?...
Потръпвам от студена струя,
със взлом нахлул е вятърът студен,
събуждам се, искам да дочуя,
тихи стъпки водещи към мен...
Бавно очите си отварям,
сама съм в болничната стая!
Сънувах сън неразгадим!...
22.10.2007


Любовта преобразява,
и да не е така, аз вярвам!

Светът е ужасно място -
паст, която ни поглъща
и примамнаща ни сластно,
със забрава ни обгръща...
Не, това не е светъл кът
за обичта и любовта -
във него добродетелите мрат,
омърсява, убива съвестта!
Само в сърцето и душата
се съхранява топлината,
така само във самите нас,
в Микрокосмоса сме Ти и Аз!
В сплетените ни ръце
тече кръвта-антена.
Аз твоето съм, Ти моето сърце,
а двамата сме цялата Вселена!
От царството на сенките
Орфей изведе Евридика!
Ти в самотата
от мрака ме спаси!
15.10.2007

Отронени звезди-
сълзите на небето.


Така в тишината на нощта,
стаено, облачно небето:
през завеса сива , красота:
примигват букети от цветулки...
Това е чудо, което се повтаря
през топлите августовски нощи!
С обич и любов сърцето се разтваря,
пожелавам радост много още!
За тебе мислех!Аз исках
за двама ни щастлив живот,
неудачите он душата си изтрих!
Това си пожелах под звездния поток!
12.08.2007

неделя, 10 януари 2010 г.

Капки светлина (Людмила Христова)

Хайку

Людмила Христова

фучи вятърът
тупа пухената завивка
на гората

мрачен ден
сиви облаци и мисли
излезе вятър

причудливи кервани в небето
бързат облаците
да хвърлят товара

танцуват с вятъра
сенките на дърветата
лунна нощ

бели войници-
снежните борове - искат
да задържат вятъра

бръсне вятърът
обраслия връх
хвърчи снежна пяна

в еловата гора
се провира вятърт
без пътека

небесни пасбища
роши вятърът
руното на облаците

на дъждовните струни
свири вятърът
екна гръм

люлее южнякът
камбанките на кокичетата
пролетна музика

виолетов сумрак
пръска вятърът
мирише на мащерка

нивите - зелено море-
тръпнат под дланите
на вятъра

нодуха бузи глухарчетата-
сърдити
полетяха с вятъра

тъжни мисли -
уморени пеперуди
пърхат

глухарчетата -
слънчеви рожби -станаха
деца на вятъра

дърпа вятърът облак -
хвърчило - за опашката му
слънцето се държи

подухва вятърът
килим от глухарчета
бели пепруди

порят морета
платноходите
литнали платна и блянова

къдри бризът
косите на морето -
буклите слънцето суши

цяла нощ вишните
танцуваха с вятъра
скъса балните им рокли

вдига вятърът
полите на момичетата
пролетни срещи

Из "Вятърни сенки"
Христова Людмила, Капки светлина 2006

събота, 9 януари 2010 г.