Двамата пътници уморено тупнаха под сянката на едно пустинно дърво. Всъщност пясъците свършваха, за да се появи водата и зад нея се простираха долините.
Възрастният спътник погледна нагоре към залязващото слънце и промълви:
Стигнахме. Ще продължиш сам.
После добави
– Божията светлина е отворена врата към реалността.
- Говориш в духа на Руми – забеляза Боян.
Дервишът се усмихна и му кимна:
- Когато последователите на Исус Христос тръгнали на Изток, суфите са били първите, които се обединили с учението му. Та говорихме за онази версия, при която Исус Христос е живял в Индия. Напълно вероятно, но по-важно за един суфи е пътят към същността, а не чудесата. И освен това, един суфи не би повярвал така лесно, че целта за идването на Исус Христос е да умре на кръста. Суфите са реалисти и уважават тялото. Мюсюлманите казват: “Може ли такъв добър човек да умре?”
- Да, така е. Докато бях в будисткия манастир непрекъснато се упражнявахме върху методи за продължаване на живота. Монасите там считат, че тялото на човек е способно да съществува дълго, за да си изпълни мисията на земята. Но още по на изток считат, че поради отхвърляне Исус приема тежкия курс към разпятието. И сега го чакат да дойде отново, за да се изпълнят пророчествата.
Ала другарят му замислено продължи :
- Тук на изток сме свикнали да уважаваме чуждата гледна точка. Казват,че Аллах е извор на истината, а тя не може да се постигне без нейното търсене.
Сега обаче, Боян сякаш недоверчиво се усмихна. Но това, което каза потвърди думите на спътника му.
- Опитах се да проследя пътя на българските родове през световните
религии. Според намерени документи, Хан Кубрат приел християнството от Константинопол и това му помогнало да търси съюз и мир с всички, за да изгражда Велика България. Още от училище знаем за “снопа пръчки”, който крепи една държава.
- Естествено, нали още при управлението на Атила стигат до идеята за създаване на единна държава, устроена по законите на Всевишния.
- Да, разбира се. Как биха приели езичеството на римляни и гърци. Дори и да е имало етични школи, те не биха се справили с хаоса в морала и живота на богове с човешки черти.
Очите на дервиша засветиха вдъхновено:
- Ами нали вие на запад казвате – да се обединим, независимо религиозната принадлежност на народите, но как ще стане това, ако липсва разбирането за добро и зло. Тук на изток нещата стоят по-ясно. Ние всички сме съгласни, че съществува единна сила на правдата. Дори и при будизма се казва ,че правилните мисли и действия пораждат добра съдба и обратно.
Младият му спътник се намести под наметалото, което бе сгънал под себе си и в размисъл се наведе напред :
- Ние пък на запад казваме – в спора се ражда истината. Но за съжаление малко са хората, които четат и разбират за какво става дума..
- За съжаление повечето са оставени на традицията и невежеството, не се замислят толкова. Или пък търсят различнията си, за да почувстват индивидуалността си.
- Единството обединява, но и различието е нужно – мъдро отвърна дервишът. – Всичко зависи на кой Господ служиш. Да, това е повсеместно – пълно невежество и хаос. Ти сам видя когато преминахме земите на Афганистан, едва не попаднахме в ръцете на племенните им вождове. Държат най- много да запазят собствения си авторитет , бил той и източник на неимоверно страдание.
Слънцето се беше скрило зад виолетовия хоризонт и небето постепенно се приготвяше за нощния си сън. Боян усети лек хлад и потръпна с плещи.
- Какво ще кажеш. Да хапнем и да продължим по хладното,а?
Сега няма закъде да бързаме. Наоколо няма жива душа. Стигнали сме границата с такждиките, а те не са опасни.
Двамата другари извадиха по парче сушено месо и стафиди.
- Разделението едва ли ще им съхрани семейната община – продължи Боян разговора.
Не съм сигурен,че това ги интересува. Жените винаги са били онеправдани.
- Да, но в християнския свят им се дава възможност да учат и да имат добра професия.
- И какво от това? Войните пак си ги има и то за сметка на бедните вдовици. Познавах един стар мюсюлманин, който успя да спаси едно индуско сираче, когато майка му почина. Най-важното е сърцето на човека .
Изядоха останалата храна и отново станаха, за да потеглят на път към водата и долината. Пътят не беше толкова дълъг и Боян знаеше, че скоро ще се раздели със своя приятел. Той го съпровождаше само по тези опасни земи. Кога ли щяха да се видят пак? Ще го покани у дома си. А Джина сигурно беше станала красавица. Вълнуваше се.
Очакваха го нови предизвикателства, които не го плашеха. Познал силата и сърцето на Всевишния, чрез редица изпитания и преживявания в търсене на истината, той чувстваше,че планината от трудности пред него може да се преодолее. Предстоеше му битка за новата земя. Тя идваше от духа на просветления, който можеше да реши конфликтите и така да овладее непокорството и хаоса в своята родина.
Край
Няма коментари:
Публикуване на коментар