неделя, 18 юли 2010 г.

Из"Звездни сълзи" ( Руми Лякова)



Пее Димана

Да бъда с Тебе!
Руми Лякова

Над стара планина
слиза синото небе,
плуват ладии, облаците бяли,
потъва тишината в зелената морава.
Залеза поляга, в розово обагря,
въздухът потрепва в златните лъчи...
В мисълта образа пробягва -
пред мен са твоите очи
и скритата усмивка в тях,
за сладки дни напомня...
И тежък ли е грях
със сърцето си мечти да гоня?
Така, във вечерта,
самичка няма да остана -
със мен е обичта,
зарастналата рана...

25.05.2008

На Тебе!

Спомням си...
Изкачва се върхът,
над него кацнало е слънцето;
бял гълъб прорязва въздухът
на обичта изгревът носи зрънцето...
Полюшват се цветя, тревички,
окъпани от капчици роса,
събуждат се и пойни птички,
утрото посрещат вековни дървеса -
и спомнянм си във тишината,
някога изречените думи
$в песничката за сърцата" &
"заедно във пътиша и друми"...
Обешава утрото чуден ден,
но тъжна и унила ставам,
защото ти вече не си с мен,
а обичта не се забравя!

14.07.2008


Последно подарен ми розов цвят -
повяхна и "загина"...
Само да живее в този свят,
създаден за двамина?
със сълзи изпълнени очи,
не могат да го радват,
сърце от болка ще мълчи...
Отиде си от мен
и твоята ръка
и погледа студен
зареян "някъде" така...
Отминалите дни не могат
да се върнат,
не може да се върне любовта -
остават само - горчилка и тъга!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар