Падаща звезда (Руми Лякова)

Нека светли бъдат дните,
обичта да е - маяк!
Нека да завиждат злите,
нека сме щастливи пак!
Пак да се завърнат и нощите горещи,
под звездите, моите -небесни "свещи"!
Една за друга,душите да копнеят!
Аз наново няма да се вричам,
че ще съм "до края" и "там" със тебе!
Ти знаеш колко много те обичам,
че всеки ден,минута ти си с мене!
Подари ми твойте дни и нощи -
не на сила, а с отворено сърце!
Ако ме обичаш,обичаш още,
прегърни ме ти, с двете си ръце!
Приюти ни пак
във нашето гнездо!

28.09.2008

Като ранена птица,
"простреляна" в сърцето,
търся отлетелия другар...
И моля моята "светица"
да отвори пътя към небето,
да издъхна във звездния олтар;дано намеря аз там покоя
за тъй измъченото ми сърце,
там отново да се върне зноя -
топлината на твоите ръце...
Нищо вече тук не ме задържа,
загубих и обич, любовта,
живота искам да "отвържа",
да изчезна тихо от света!
Щастлим ли е човека,
"погубил" нечия душа?

18.10.2008

На Тебе!

Сини небеса пътища отварят,
слънцето със злато ги обагря;
вечер,луната "проговаря",
от лъчи пътека ми дарява...
Душата ми по сребро пристъпя -
всяка крачка с мисъл е за тебе,
със любов сърце ти да окъпя,
да си само ти във моето небе!
За любовта няма - есен,
студ и мразовита зима,
а живота ще е лесен,
с песен за своята любима!
Две сенки протягат си ръце
във едно се сливат те в нощта -
търси ме в уханно цветенце,
дари ми ти само обичта!
Завинаги ме скрий
в своята душа!

28.10.2008

Да намериш зрънце обич
във целият свят,
то ти намерил си значи,
най-уханния цвят!
Тъй устойчив,но и толкова слаб...
Пази го като своите очи -
той е сладкият,насъщният хляб!
Листенца от роза е любовта,
кадифяни като любима уста
е не посягай със груба ръка,
винаги с топлина гали я така...
обичта и любовта
са крехки кристали
и жилава,трайна върба!

10.11.2008