Не се прекъсват народните традиции (Димитър Боримечков)

Из дневника на Димитър Боримечков
12 януари 2001 г.
Днес е Бабинден по стар стил. преди десетилетия този ден най-вече отбелязваха бабите, които бабували и родилките, които раждали къщи.Интесен е бил ритуалът - къпането на бабата, а също и взаимното ходене на бабите и родилките. Сега жените раждат в родилния дом, а малките деца приемат акушерките. Но това, което се правело векове, не се забравя, не се загърбва. има баби,които някога са помагали при раждането на деца, и които сега са на почит и уважение. Бабинден като че ли завършва ако не зимните празници, то поне празниците през януари. Вчера беше също един голям религиозно-налоден празник - Ивановден. Той е свързан с името на библейски светец Йоан Кръстител, който е кръстил в река Йордан Иисус Христос. Имате Иван, може би , е най-разпространено, затова този празник е уважаван и тачен.
В нашето семейство майка ми е Ивана, баща ми , Бог да го прости, се казваше Иван. Брат ми - и той е Иван. Аз и сестра ми носим презимето Иванов и Иванова. Един от племенниците е с името Иван - с името си на дядо. едни Ивановци в нашето семейство. Зимните празници като че ли са най-емоционални и по-тържествени - очаквани с радост.
есенните празници пък имат свои особености, като например, Димитровден. Той е повече делничен ,когато се прави равносметка, когато овчарите и собствениците си имат и други грижи - по-добре да се подготвят за зимата,през която има повече време за почивка и арзвлечения.

Ивановден у Боримечкови

Беше около пет(часа) сутринта. Някой почука на вратата. Не го видях, ранният гост, чух саво гласът му: "Иван Иванич!" Брат ми като че ли хич не е спал - веднага го посрещна. Гостът беше негов познат и бивш ученик в театъра Владимир Кайряк. преди години приятелят Кольо първи идваше да поздрави брат ми с деня на ангела. Кольо не е сред живите, Бог да го просит. Времето си тече,животът продължава. отиват си стари и млади, а идват неизвестни, с желание да направят нещо, да изяват пред другите своите спосовности, по-даровитите - своя талант. Изпратихме Владо, а след малко, някъде към шест затропаха пред прага на братовата къща нови гости, и все приятели, които помагат и участват в работата на читалището и театъра. Из цялата махала чуха се техните възгласи. Едните от тях дърпаха Иван за ушите , други поливаха, а третите миеха лицето му със студена вода от кладенеца в двора. Изтривайки си лицето с подарената кърпа, брат ми все викаше: "Ах челцето ми, ох челцето ми!" Защо ли така той викаше? Защото започнаха още от Йордановден: Уж да се подготвят както следва, уж само чаша-две, а стана повечко и ето - сутринта главата боли ли, боли. Кой главата го боли от прекалената вчерашна доа, кой не си е доспал, защото си е легнал късно през нощта, ама празник ли е - Ивановден ли е? - почти всички от вчерашната компания са като войници - на крак. Шумът и крясъците стигат чак до Бога,когато се открива бутилка шампанско. Всички честитят на Иван, защото е денят му, защото може би без Иван Боримечков читалище,театър или например, конкурс на естрадна песен "Златния орфей", конкурс "Майчина песен" за малки деца...Не, разбира се. Иван е всеотдаен в работата, цеви и уважава тези, с които работи заедно,затова и го обичат и се стараят да му помагат и в делници, и в празници. Веселието продължава до обяд,прекъсва се до към шест часа вечерта,когато разрасналата се компания отново е заедно, а емоциите стигат своя връх и се изразяват в песен, поздравления в адрес на стопанина Иван Иванич. Чудя се, как в една малка стая се събраха повече от двайсет (20!)души да гледат цветна телевизия и как водещата на програмата поздравява на български техния кумир и моя брат Иван. след това пяха песен:много и на различни езици. Мен ако питате, ше кажа: най-много ме развълнува българската песен =Пътнико млад".

И досега ме вълнува. Пантелей-пътник съм, макар че не съм толкова млад - душата ми е млада, а сърцето по юнашки бие ли, бие... Братко, земляци мои - какво ли правите без мене?..Живеейки днес,да мислим не само за своето бъдеще, а и да си спомняме за времето на нашите баби и дядовци,майки и бъщи...Защото сме хора. Защото сме българи.