Поет
Не ме е страх от смърт, от мрак, забрава,
с една любов в мен диша вечността,
Бог даде ми небесна красота,
по милостта Му имам дух и слава.
Нашепнатото в моя стих остава.
Бог каза ми: "Предай го на света!"
Живях години в бедност, самота,
но всеки миг Исус ме вдъхновява.
Той пази ме от болести, злини,
Със Светлина изпълва мойте дни,
с добрите мисли пътя ми полива.
Той слиза в неочакван миг при мен.
Душите ни в една прегръдка слива,
запалил с обич огъня свещен.
Копнение
Исусе,сила дай на мойто слово
да преобърне грешните души,
духът ми тъжните да утеши,
да ги рoди за свят живот отново.
Не искам милостта Ти наготово,
да бъда Твой слуга ми разреши.
светът от зло, от злоба се руши,
от облаците сипе се олово.
Умират хора в глад и самота
забравили за Теб и любовта.
Потъват стъпките им в тъмнината.
О, Боже, спри очите си над тях,
покой, храна им дай със светлината,
да не живеят смазани от страх!
Очистване
Изметох пясък, прах и паяжини.
Затворих здраво външната врата.
Пое ме Ти в света на любовта,
издигна ме над планините сини.
В тресавища се гърчех от години.
Ти даде ми да зърна мъдростта.
Във книгата на твоя кръст чета,
прескочил съм морета и лавини.
Ти греховете ми превърна в сняг.
Пред мен е пролет, светлина и злак.
Гласът Ти благ в сърцето ми дълбае.
Не се боя от бури и мъгли.
Обичаш ме, душата ми го знае.
Над стъпките ми вишнев цвят вали.
Kъм Спасителя
И в езерото огнено да падна
щом ти си с мен ще мина миг отвъд,
ще сложа пак глава на Твойта гръд,
не ме очаква вечност безотрадна.
Душата ми за слава не е жадна,
Презрях света - пари и власт, и плът.
Не ме примамва никой кръстопът.
Не, нямам скръб, ни участ безпощадна.
Ти даром даваш - даром давам аз.
Не плашат ме ни вихри, зимен мраз.
Вървя напред и викам Ти: "Осанна!"
Един приятел! Колко съм богат!
От бедността прашинка не остана.
за другите съм стар, а с Теб съм млад!
Желание
Не се заглеждам в ярките лица -
фалшивите платна на красотата.
Те крият в цветовете на летата
стрелите зли на гордите сърца.
Не ме омайват грейнали слънца,
ни есенните багри на листата.
Живея си в света на самотата,
в стаята влизат птичите перца.
Към Тебе гледам, обич моя тиха!
Очитеми ми вселената откриха
в лика Ти благ, в прободени гърди.
Ти знаеш болката от всяка рана.
измамата не ще ме победи
щом само Ти в живота ми остана!
Любов
Реве тълпата зла: " Пусни Варава!"
Къде са близките през този час?
Забравиха ли кроткия ти глас?
Отказаха ли се от Твойта слава?
Страх многолик сърцата им сковаха.
омразата люлее ги в захлас.
Това сме хората, без жал за нас
доброто сторено във миг минава.
Да ни спасиш Ти даде си кръвта,
за нашите души прие смъртта.
Безпримерна е жертвата велика.
пред Теб се спират всички векове.
Не идват други думи на езика.
Любов на Бог, която ни зове.
Молба
Исусе мой, над мене спри очи
и погали Ме с милостта си вечна!
Не търся аз планетата далечна,
във твоя поглед вечността личи.
Сърцето ми не може да мълчи.
Вълна не ме завлича, пяна речна.
Душите плачат в мъка безчовечна.
Кой смъртен може да я заличи.
Ти само носиш радост и утеха.
Царе - всевластници не ги отнеха.
Ти на Голгота победи смъртта.
Стори от светлината лъч да взема,
да пламне пламъкът на Любовта,
към твоя Дух пътека да поема!
Чуй ме
Пази Исусе, от злини човека
затворен в този лицемерен свят.
Водица дай увяхналият цвят
да разцъфти на слънцето полека.
Към планината посочи пътека,
където сухи листи не димят
и пъстрите ехидни не пълзят
вестителки на смърт от памтивека.
Ти бедните спаси от глад и студ,
от мъките на тоя плен нечут,
в сърцатата им вдъхни живот, надежда.
Смири царете в пищната им власт,
вкороните жасмин да се оглежда
не сухи листи от отровен храст.
Решение
Над миналото спуснах гилотина.
Отрекох се от земни красоти.
Не прося вън пред мраморни врати.
Не стъпвам в нарисувана градина.
Земята скрита мъдро ще отмина.
В очите ми брилянтът не блести.
Не търся заградени широти.
Гърмят тръби със звук на мандолина.
При теб оставам. Мир и тишина!
Ти Истина си, Дух и Ведрина!
Пази , ме Боже, в Твоята прегръдка,
до Извора пресвят ме отведи
от живата вода да глътна глътка,
за нов живот сърце да се роди!
Гълъбът
Бял гълъб идва сутрин на балкона,
трошичките оставени кълве,
очакван гост по дъжд и снегове
без златна дреха, скиптър и корона.
Разлистено дърво му е подслона.
Задухат ли свирепи ветрове
за помощ няма кой да призове
и спира се зад каменна колона.
Виелица ли, вятър ли завие
зад милостта Ти спираме се ние
и чакаме да мине злият час.
Ти обещал си ни любов, опора.
Не може да зъглъхне Твоя гла:
"Очаквам ви, елате братя-хора!"
За автора:
Йордан Ватев е роден на 7-ми март 1933 г-в София. Внук е на Стоян Михайловски и правнук на Иларион Макариополски. Доктор е на философските науки. Дълги години е преподавал реторика в различни висши учебни заведения в страната. издал е книгите: "Писмото - диалог на чувствата" ( 1991), "Огледало по пътя" - сентенции ( 1992), "Басни" (1992), "Съвременна реторика" (1993), "Графология - почеркът говори" (1994), "Отвъд самотата - сентенции (1993), "Катедатата - сонети (1996), "Чашата в ръката ми гори" -седем сонетни венеца (1998). превел е от френски "Книга на мъртвите на древните египтяни" (! во изд. 1982;2-ро изд. 1996). Негови стихове - хайку са публикувани в сп. Пробуда" и "Орфей" (1991-1993)
Няма коментари:
Публикуване на коментар