За вечния живот
По идея на Свищарова
Към вечния живот небесен
пътят за мене не е лесен.
Църквата ни учи грижовон...
Въпросът звучи съдбовно.
Завист и алчност надделяват,
кражби, войни терор създават.
срещу тях бием тревога,
че хората забравят Бога.
Боже, човека в мене възкреси!
от греховете смъртни ме спаси,
че добрите мисли и дела
убиват и злото кат' стрела.
Осъзнаване
по идея на Свещарова
Годините текат кат часове,
а в душата се крият страхове.
Стареем, отлитат дни от нас.
Вървим бързо към сетния час.
Накрая в Ада или в Рая,
къде ще бъдем - аз не зная.
Отровени сме от грехове,
Така ли е в други светове?
Аз вече истината осъзнавам.
Обидите от другите прощавам.
Желая себе си да обновя.
отбягвам злото и не се гневя.
Спрях да използвам вече завистта
и нейната сестра - алчността.
Говя съмнението далека.
На душата ми става по-леко.
Красотата на душата
Ако не дам нищо на света,
при мен не ще доъде пролетта!
Ако на ближния не помагам,
то Бога и христа не познавам.
Нек летя в зенита на Любовта!
Любовта е на Бога Мъдростта.
Тя премахва завистта, алчността.
По-дилна е от Ада и смълтта.
Душата ми ще е красива,
мъдра, чиста и правдива.
Вред ще почеждавам трудности.
Лесно ще извайвам личности.
Обратно-
ако спра всякакво движение
и в сърцето ми няма горение,
ако мечтите на станат творение,
за мен не ще има избавление.
Душата си да не нараня,
греховете си ще отстраня!
Ще я облека във вечна младост
да живея в щастлива старост.
Още за Вечността
Вечността е без начало и без край.
В тази вечност е небесния Рай.
Времето е без измерение -
Вечността е без сравнение...
Какво оцелява накрая?
Делата остават в безкрая...
Те са изявите на вечността,
на любовта и на мъдростта.
Какво крие още Вечността?
Там царува нравствеността.
На първо място е човечността.
Тя осветява хуманността.
Човекът е вечна свръхсъщност...
приема физическа смъртност
като начало на безсмълтност.
Божият Дух му дава вечност.
Възмущение
Древните свещенни книги
на правят никога интриги.
Човекът, казват, бил венец
и в приподата творец!
От него лъха творческа изява -
изява на духовната проява.
Знанието му е безценен дар.
осветява пътя му кат' фар.
Бог със съзнание го е дарил,
но удпехът го е заслепил...
Противно на Всевишния
граби и убива ближния.
Своите страсти не обуздава.
Руши и смърт все създава.
Той мисли за думата вечност,
ако е алкохолна течност...
Е, ценен ли е този венец,
като убива със свинец?
Природна грешка ли е той?
Кой може да му каже:"Стой!"
Стремеж
Повтарям мисли стари:
"искам любовто с любов да взема.
Обичта с обич да превзема."
Апатията обич не търпи.
Носилието в ужас се крепи.
Не трябва да съм празнословен.
Без дела съм недуховен.
обич с радост съединени,
раждат мисли вдъхновени.
Ако към ближните духът ми броди,
ако живея с техните несгоди,
с техните радости,болки, беди -
тогаз ще видя Ангелски следи.
Дано сърцето ми в радост тупти!
Духът ми високо да лети!
Любовта да стане Божествен дар -
от завист и алчност сигурен цяр!
За автора :
Аспарух Вангелов е роден в с. Камен, Великотърновски окръг през 1828г. Има висше педагогическо образование. Завършил е руска филология с втора специалност философия. Работил е като учител, дериктор, инспектор по просветата към Министерството на културата. Има диплом за квалификация в Моска за управление на училищата и културните учреждения. Има над 46 години трудов стаж. В тези години влизат и преподавателската дейност в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" и др. от 1990 година пише стихове като първата му стихосбирка е "Размисли и вълнения" от 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар