сряда, 26 май 2010 г.

Мигове (Емилия Казанджиева)

Аз те изгубих

Аз те изгубих, едва сега зная
какво съм държала в ръцете си,
какво вдишвах с пълни гърди,
какво като птица в небето е минало
не оставило даже следи.
Ти си отиде -
ще срещнем хиляди хора,
два пъти повече очи и ръце,
няма да срещна никога тия
които ми даваха чисто синьо небе.
Всичко е минало,но може да има
още огън, още свила по пътя ми,
никой няма да има твоята сила
да направи по-хубав от утринен
сън дните ми.
Ти си далече -
да можех само веднъж,
само веднъж да те видя
някъде там в множеството,
глухо и мъртвохладно за мене,
очите ми очите ти да докоснат
и да тръгна
с отворена рана от спомена.

Амин

Амин аз съм земята
бъди ти топъл
с тих звън дъжд,
за да попия жадно
всяка капка
и всяка капка
да превърна в дъжд
от радостни сълзи на моя празник.

Аз съм земята
бъди ти огненият вятър
бушуващ като птица с примка
във жарава,
в един миг
отърси ме от излишното
та до сърцето ми да стигнеш
без препяствия.

Аз съм земята
бъди ти моето небе
към тебе вечно да летя,
син сън мой да си ти,
на камъче и ручей
и тревичка
за теб безкрайна приказка
в тих унес да редя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар