Мъглите на Авалон ( Тамсън Егртън - Британска актриса)

Падаща звезда (Руми Лякова)

Нека светли бъдат дните,
обичта да е - маяк!
Нека да завиждат злите,
нека сме щастливи пак!
Пак да се завърнат и нощите горещи,
под звездите, моите -небесни "свещи"!
Една за друга,душите да копнеят!
Аз наново няма да се вричам,
че ще съм "до края" и "там" със тебе!
Ти знаеш колко много те обичам,
че всеки ден,минута ти си с мене!
Подари ми твойте дни и нощи -
не на сила, а с отворено сърце!
Ако ме обичаш,обичаш още,
прегърни ме ти, с двете си ръце!
Приюти ни пак
във нашето гнездо!

28.09.2008

Като ранена птица,
"простреляна" в сърцето,
търся отлетелия другар...
И моля моята "светица"
да отвори пътя към небето,
да издъхна във звездния олтар;дано намеря аз там покоя
за тъй измъченото ми сърце,
там отново да се върне зноя -
топлината на твоите ръце...
Нищо вече тук не ме задържа,
загубих и обич, любовта,
живота искам да "отвържа",
да изчезна тихо от света!
Щастлим ли е човека,
"погубил" нечия душа?

18.10.2008

На Тебе!

Сини небеса пътища отварят,
слънцето със злато ги обагря;
вечер,луната "проговаря",
от лъчи пътека ми дарява...
Душата ми по сребро пристъпя -
всяка крачка с мисъл е за тебе,
със любов сърце ти да окъпя,
да си само ти във моето небе!
За любовта няма - есен,
студ и мразовита зима,
а живота ще е лесен,
с песен за своята любима!
Две сенки протягат си ръце
във едно се сливат те в нощта -
търси ме в уханно цветенце,
дари ми ти само обичта!
Завинаги ме скрий
в своята душа!

28.10.2008

Да намериш зрънце обич
във целият свят,
то ти намерил си значи,
най-уханния цвят!
Тъй устойчив,но и толкова слаб...
Пази го като своите очи -
той е сладкият,насъщният хляб!
Листенца от роза е любовта,
кадифяни като любима уста
е не посягай със груба ръка,
винаги с топлина гали я така...
обичта и любовта
са крехки кристали
и жилава,трайна върба!

10.11.2008

Не се прекъсват народните традиции (Димитър Боримечков)

Из дневника на Димитър Боримечков
12 януари 2001 г.
Днес е Бабинден по стар стил. преди десетилетия този ден най-вече отбелязваха бабите, които бабували и родилките, които раждали къщи.Интесен е бил ритуалът - къпането на бабата, а също и взаимното ходене на бабите и родилките. Сега жените раждат в родилния дом, а малките деца приемат акушерките. Но това, което се правело векове, не се забравя, не се загърбва. има баби,които някога са помагали при раждането на деца, и които сега са на почит и уважение. Бабинден като че ли завършва ако не зимните празници, то поне празниците през януари. Вчера беше също един голям религиозно-налоден празник - Ивановден. Той е свързан с името на библейски светец Йоан Кръстител, който е кръстил в река Йордан Иисус Христос. Имате Иван, може би , е най-разпространено, затова този празник е уважаван и тачен.
В нашето семейство майка ми е Ивана, баща ми , Бог да го прости, се казваше Иван. Брат ми - и той е Иван. Аз и сестра ми носим презимето Иванов и Иванова. Един от племенниците е с името Иван - с името си на дядо. едни Ивановци в нашето семейство. Зимните празници като че ли са най-емоционални и по-тържествени - очаквани с радост.
есенните празници пък имат свои особености, като например, Димитровден. Той е повече делничен ,когато се прави равносметка, когато овчарите и собствениците си имат и други грижи - по-добре да се подготвят за зимата,през която има повече време за почивка и арзвлечения.

Ивановден у Боримечкови

Беше около пет(часа) сутринта. Някой почука на вратата. Не го видях, ранният гост, чух саво гласът му: "Иван Иванич!" Брат ми като че ли хич не е спал - веднага го посрещна. Гостът беше негов познат и бивш ученик в театъра Владимир Кайряк. преди години приятелят Кольо първи идваше да поздрави брат ми с деня на ангела. Кольо не е сред живите, Бог да го просит. Времето си тече,животът продължава. отиват си стари и млади, а идват неизвестни, с желание да направят нещо, да изяват пред другите своите спосовности, по-даровитите - своя талант. Изпратихме Владо, а след малко, някъде към шест затропаха пред прага на братовата къща нови гости, и все приятели, които помагат и участват в работата на читалището и театъра. Из цялата махала чуха се техните възгласи. Едните от тях дърпаха Иван за ушите , други поливаха, а третите миеха лицето му със студена вода от кладенеца в двора. Изтривайки си лицето с подарената кърпа, брат ми все викаше: "Ах челцето ми, ох челцето ми!" Защо ли така той викаше? Защото започнаха още от Йордановден: Уж да се подготвят както следва, уж само чаша-две, а стана повечко и ето - сутринта главата боли ли, боли. Кой главата го боли от прекалената вчерашна доа, кой не си е доспал, защото си е легнал късно през нощта, ама празник ли е - Ивановден ли е? - почти всички от вчерашната компания са като войници - на крак. Шумът и крясъците стигат чак до Бога,когато се открива бутилка шампанско. Всички честитят на Иван, защото е денят му, защото може би без Иван Боримечков читалище,театър или например, конкурс на естрадна песен "Златния орфей", конкурс "Майчина песен" за малки деца...Не, разбира се. Иван е всеотдаен в работата, цеви и уважава тези, с които работи заедно,затова и го обичат и се стараят да му помагат и в делници, и в празници. Веселието продължава до обяд,прекъсва се до към шест часа вечерта,когато разрасналата се компания отново е заедно, а емоциите стигат своя връх и се изразяват в песен, поздравления в адрес на стопанина Иван Иванич. Чудя се, как в една малка стая се събраха повече от двайсет (20!)души да гледат цветна телевизия и как водещата на програмата поздравява на български техния кумир и моя брат Иван. след това пяха песен:много и на различни езици. Мен ако питате, ше кажа: най-много ме развълнува българската песен =Пътнико млад".

И досега ме вълнува. Пантелей-пътник съм, макар че не съм толкова млад - душата ми е млада, а сърцето по юнашки бие ли, бие... Братко, земляци мои - какво ли правите без мене?..Живеейки днес,да мислим не само за своето бъдеще, а и да си спомняме за времето на нашите баби и дядовци,майки и бъщи...Защото сме хора. Защото сме българи.

Ответ ( Румяна Русева)

Ответ


Спъна се в мрака

и плахо попита :

– Кой си ти?

Един непознат

глухо промълви :

– Чаках те в тишината...


А тя на свой ред въздъхна

и в унес пак запита:

– Ти ли си оня, който чаках

или си просто сън,

где приспивам

и крия самотата?


И не дочакала ответ

сълзи протекоха

по бузите нежни

и тя заплака...кротко ,

без вик и без страдание...


– Аз също чакам в тишината...

Ти ли си? Или някой друг,

промъкнал се в мрака

без сърце и без душа ...


Тогава той отвърна u:

– Ами познай, идвам отдалече

и съм потен, уморен,

а сърцето и душата

са залети

в облак прашен, сив

и съм тук да кажа тез слова:


– Дай ми нож или книжал,

за да го забия в плътта

и така ще реша моята съдба –

дали да бъда твой

или пътник от света...

Мигове (Емилия Казанджиева)

Аз те изгубих

Аз те изгубих, едва сега зная
какво съм държала в ръцете си,
какво вдишвах с пълни гърди,
какво като птица в небето е минало
не оставило даже следи.
Ти си отиде -
ще срещнем хиляди хора,
два пъти повече очи и ръце,
няма да срещна никога тия
които ми даваха чисто синьо небе.
Всичко е минало,но може да има
още огън, още свила по пътя ми,
никой няма да има твоята сила
да направи по-хубав от утринен
сън дните ми.
Ти си далече -
да можех само веднъж,
само веднъж да те видя
някъде там в множеството,
глухо и мъртвохладно за мене,
очите ми очите ти да докоснат
и да тръгна
с отворена рана от спомена.

Амин

Амин аз съм земята
бъди ти топъл
с тих звън дъжд,
за да попия жадно
всяка капка
и всяка капка
да превърна в дъжд
от радостни сълзи на моя празник.

Аз съм земята
бъди ти огненият вятър
бушуващ като птица с примка
във жарава,
в един миг
отърси ме от излишното
та до сърцето ми да стигнеш
без препяствия.

Аз съм земята
бъди ти моето небе
към тебе вечно да летя,
син сън мой да си ти,
на камъче и ручей
и тревичка
за теб безкрайна приказка
в тих унес да редя.

Бели гълъби (Славка Калчева)

Из "Тридесет и четири сонета за Исус Христос "(Йордан Ватев)

Поет
Не ме е страх от смърт, от мрак, забрава,
с една любов в мен диша вечността,
Бог даде ми небесна красота,
по милостта Му имам дух и слава.

Нашепнатото в моя стих остава.
Бог каза ми: "Предай го на света!"
Живях години в бедност, самота,
но всеки миг Исус ме вдъхновява.

Той пази ме от болести, злини,
Със Светлина изпълва мойте дни,
с добрите мисли пътя ми полива.

Той слиза в неочакван миг при мен.
Душите ни в една прегръдка слива,
запалил с обич огъня свещен.


Копнение
Исусе,сила дай на мойто слово
да преобърне грешните души,
духът ми тъжните да утеши,
да ги рoди за свят живот отново.

Не искам милостта Ти наготово,
да бъда Твой слуга ми разреши.
светът от зло, от злоба се руши,
от облаците сипе се олово.

Умират хора в глад и самота
забравили за Теб и любовта.
Потъват стъпките им в тъмнината.

О, Боже, спри очите си над тях,
покой, храна им дай със светлината,
да не живеят смазани от страх!


Очистване
Изметох пясък, прах и паяжини.
Затворих здраво външната врата.
Пое ме Ти в света на любовта,
издигна ме над планините сини.

В тресавища се гърчех от години.
Ти даде ми да зърна мъдростта.
Във книгата на твоя кръст чета,
прескочил съм морета и лавини.

Ти греховете ми превърна в сняг.
Пред мен е пролет, светлина и злак.
Гласът Ти благ в сърцето ми дълбае.

Не се боя от бури и мъгли.
Обичаш ме, душата ми го знае.
Над стъпките ми вишнев цвят вали.

Kъм Спасителя
И в езерото огнено да падна
щом ти си с мен ще мина миг отвъд,
ще сложа пак глава на Твойта гръд,
не ме очаква вечност безотрадна.

Душата ми за слава не е жадна,
Презрях света - пари и власт, и плът.
Не ме примамва никой кръстопът.
Не, нямам скръб, ни участ безпощадна.

Ти даром даваш - даром давам аз.
Не плашат ме ни вихри, зимен мраз.
Вървя напред и викам Ти: "Осанна!"

Един приятел! Колко съм богат!
От бедността прашинка не остана.
за другите съм стар, а с Теб съм млад!

Желание

Не се заглеждам в ярките лица -
фалшивите платна на красотата.
Те крият в цветовете на летата
стрелите зли на гордите сърца.

Не ме омайват грейнали слънца,
ни есенните багри на листата.
Живея си в света на самотата,
в стаята влизат птичите перца.

Към Тебе гледам, обич моя тиха!
Очитеми ми вселената откриха
в лика Ти благ, в прободени гърди.

Ти знаеш болката от всяка рана.
измамата не ще ме победи
щом само Ти в живота ми остана!

Любов
Реве тълпата зла: " Пусни Варава!"
Къде са близките през този час?
Забравиха ли кроткия ти глас?
Отказаха ли се от Твойта слава?

Страх многолик сърцата им сковаха.
омразата люлее ги в захлас.
Това сме хората, без жал за нас
доброто сторено във миг минава.

Да ни спасиш Ти даде си кръвта,
за нашите души прие смъртта.
Безпримерна е жертвата велика.

пред Теб се спират всички векове.
Не идват други думи на езика.
Любов на Бог, която ни зове.

Молба
Исусе мой, над мене спри очи
и погали Ме с милостта си вечна!
Не търся аз планетата далечна,
във твоя поглед вечността личи.

Сърцето ми не може да мълчи.
Вълна не ме завлича, пяна речна.
Душите плачат в мъка безчовечна.
Кой смъртен може да я заличи.

Ти само носиш радост и утеха.
Царе - всевластници не ги отнеха.
Ти на Голгота победи смъртта.

Стори от светлината лъч да взема,
да пламне пламъкът на Любовта,
към твоя Дух пътека да поема!


Чуй ме
Пази Исусе, от злини човека
затворен в този лицемерен свят.
Водица дай увяхналият цвят
да разцъфти на слънцето полека.

Към планината посочи пътека,
където сухи листи не димят
и пъстрите ехидни не пълзят
вестителки на смърт от памтивека.

Ти бедните спаси от глад и студ,
от мъките на тоя плен нечут,
в сърцатата им вдъхни живот, надежда.

Смири царете в пищната им власт,
вкороните жасмин да се оглежда
не сухи листи от отровен храст.


Решение

Над миналото спуснах гилотина.
Отрекох се от земни красоти.
Не прося вън пред мраморни врати.
Не стъпвам в нарисувана градина.

Земята скрита мъдро ще отмина.
В очите ми брилянтът не блести.
Не търся заградени широти.
Гърмят тръби със звук на мандолина.

При теб оставам. Мир и тишина!
Ти Истина си, Дух и Ведрина!
Пази , ме Боже, в Твоята прегръдка,

до Извора пресвят ме отведи
от живата вода да глътна глътка,
за нов живот сърце да се роди!

Гълъбът
Бял гълъб идва сутрин на балкона,
трошичките оставени кълве,
очакван гост по дъжд и снегове
без златна дреха, скиптър и корона.

Разлистено дърво му е подслона.
Задухат ли свирепи ветрове
за помощ няма кой да призове
и спира се зад каменна колона.

Виелица ли, вятър ли завие
зад милостта Ти спираме се ние
и чакаме да мине злият час.

Ти обещал си ни любов, опора.
Не може да зъглъхне Твоя гла:
"Очаквам ви, елате братя-хора!"



За автора:
Йордан Ватев е роден на 7-ми март 1933 г-в София. Внук е на Стоян Михайловски и правнук на Иларион Макариополски. Доктор е на философските науки. Дълги години е преподавал реторика в различни висши учебни заведения в страната. издал е книгите: "Писмото - диалог на чувствата" ( 1991), "Огледало по пътя" - сентенции ( 1992), "Басни" (1992), "Съвременна реторика" (1993), "Графология - почеркът говори" (1994), "Отвъд самотата - сентенции (1993), "Катедатата - сонети (1996), "Чашата в ръката ми гори" -седем сонетни венеца (1998). превел е от френски "Книга на мъртвите на древните египтяни" (! во изд. 1982;2-ро изд. 1996). Негови стихове - хайку са публикувани в сп. Пробуда" и "Орфей" (1991-1993)