Балканът
вторник, 8 септември 2009 г.
понеделник, 7 септември 2009 г.
Пътят на надеждата минава винаги през пустинята - част 3(Румяна Русева)
Двамата пътници уморено тупнаха под сянката на едно пустинно дърво. Всъщност пясъците свършваха, за да се появи водата и зад нея се простираха долините.
Възрастният спътник погледна нагоре към залязващото слънце и промълви:
Стигнахме. Ще продължиш сам.
После добави
– Божията светлина е отворена врата към реалността.
- Говориш в духа на Руми – забеляза Боян.
Дервишът се усмихна и му кимна:
- Когато последователите на Исус Христос тръгнали на Изток, суфите са били първите, които се обединили с учението му. Та говорихме за онази версия, при която Исус Христос е живял в Индия. Напълно вероятно, но по-важно за един суфи е пътят към същността, а не чудесата. И освен това, един суфи не би повярвал така лесно, че целта за идването на Исус Христос е да умре на кръста. Суфите са реалисти и уважават тялото. Мюсюлманите казват: “Може ли такъв добър човек да умре?”
- Да, така е. Докато бях в будисткия манастир непрекъснато се упражнявахме върху методи за продължаване на живота. Монасите там считат, че тялото на човек е способно да съществува дълго, за да си изпълни мисията на земята. Но още по на изток считат, че поради отхвърляне Исус приема тежкия курс към разпятието. И сега го чакат да дойде отново, за да се изпълнят пророчествата.
Ала другарят му замислено продължи :
- Тук на изток сме свикнали да уважаваме чуждата гледна точка. Казват,че Аллах е извор на истината, а тя не може да се постигне без нейното търсене.
Сега обаче, Боян сякаш недоверчиво се усмихна. Но това, което каза потвърди думите на спътника му.
- Опитах се да проследя пътя на българските родове през световните
религии. Според намерени документи, Хан Кубрат приел християнството от Константинопол и това му помогнало да търси съюз и мир с всички, за да изгражда Велика България. Още от училище знаем за “снопа пръчки”, който крепи една държава.
- Естествено, нали още при управлението на Атила стигат до идеята за създаване на единна държава, устроена по законите на Всевишния.
- Да, разбира се. Как биха приели езичеството на римляни и гърци. Дори и да е имало етични школи, те не биха се справили с хаоса в морала и живота на богове с човешки черти.
Очите на дервиша засветиха вдъхновено:
- Ами нали вие на запад казвате – да се обединим, независимо религиозната принадлежност на народите, но как ще стане това, ако липсва разбирането за добро и зло. Тук на изток нещата стоят по-ясно. Ние всички сме съгласни, че съществува единна сила на правдата. Дори и при будизма се казва ,че правилните мисли и действия пораждат добра съдба и обратно.
Младият му спътник се намести под наметалото, което бе сгънал под себе си и в размисъл се наведе напред :
- Ние пък на запад казваме – в спора се ражда истината. Но за съжаление малко са хората, които четат и разбират за какво става дума..
- За съжаление повечето са оставени на традицията и невежеството, не се замислят толкова. Или пък търсят различнията си, за да почувстват индивидуалността си.
- Единството обединява, но и различието е нужно – мъдро отвърна дервишът. – Всичко зависи на кой Господ служиш. Да, това е повсеместно – пълно невежество и хаос. Ти сам видя когато преминахме земите на Афганистан, едва не попаднахме в ръцете на племенните им вождове. Държат най- много да запазят собствения си авторитет , бил той и източник на неимоверно страдание.
Слънцето се беше скрило зад виолетовия хоризонт и небето постепенно се приготвяше за нощния си сън. Боян усети лек хлад и потръпна с плещи.
- Какво ще кажеш. Да хапнем и да продължим по хладното,а?
Сега няма закъде да бързаме. Наоколо няма жива душа. Стигнали сме границата с такждиките, а те не са опасни.
Двамата другари извадиха по парче сушено месо и стафиди.
- Разделението едва ли ще им съхрани семейната община – продължи Боян разговора.
Не съм сигурен,че това ги интересува. Жените винаги са били онеправдани.
- Да, но в християнския свят им се дава възможност да учат и да имат добра професия.
- И какво от това? Войните пак си ги има и то за сметка на бедните вдовици. Познавах един стар мюсюлманин, който успя да спаси едно индуско сираче, когато майка му почина. Най-важното е сърцето на човека .
Изядоха останалата храна и отново станаха, за да потеглят на път към водата и долината. Пътят не беше толкова дълъг и Боян знаеше, че скоро ще се раздели със своя приятел. Той го съпровождаше само по тези опасни земи. Кога ли щяха да се видят пак? Ще го покани у дома си. А Джина сигурно беше станала красавица. Вълнуваше се.
Очакваха го нови предизвикателства, които не го плашеха. Познал силата и сърцето на Всевишния, чрез редица изпитания и преживявания в търсене на истината, той чувстваше,че планината от трудности пред него може да се преодолее. Предстоеше му битка за новата земя. Тя идваше от духа на просветления, който можеше да реши конфликтите и така да овладее непокорството и хаоса в своята родина.
Край
В единството на две души (Валери Рибаров)
В единството на две души
В единството на две души,
достигнали до тъждеството,
различието не може да руши,
а потвърждава само тържеството:
на този, който има чувство,
градено като част от цялост
и верността е туй изкуство,
което не допуска вялост,
на този, който преживява
емоциите на своя друг
и тъй равнище отстоява,
като съпруга или пък съпруг,
на този, който гледа отговорно
и път до другия намира
без, в бягството позорно,
самичък в удоволствия да умира,
на този, който всяка стъпка малка
чрез другия извършва
и няма, и една постъпка жалка,
в която любовта му да завършва,
на този, който любовта си носи
и в чистота я пази
и никога за милости не проси
и в униженията не лази,
на този, който, щом другият пропада,
готов е щедро да помага,
дори да мине и през ада-
в името на любовта да се излага.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:20 www.jivotyt.com
Каква по-тиха страст от тази
Потърсила във утрото докосване,
попадаш на милувка свята,
която, като чудо на миросване,
с любимия те прави слята.
Каква по-тиха страст от тази
да кажа радостно:"Приятен ден!"
защото чувствата ти ще запази
във труден миг, помислила за мен.
Чрез утринната си благословия
дарявам ти мига на чистотата,
защото с този дъх аз пия
страстта, която пази красотата.
Кристалът на страстта е вдъхновение -
струяща във душата светлина,
наричана от някои "озарение"
в смирената човешка добрина.
Душата ти, поела утринта,
в свежо утро се превръща
и в тази дивна красота,
усмивката ми топла те загръща.
А тя е бисер на човечност,
създаден в ден на Рождество,
за да засея утрото със вечност,
покълнала във вчерашното тържество.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
В приятелствоно не познаваме предел
В приятелството не познаваме предел,
подвластни станали на който,
не бихме, с поглед преумел,
решили твойто бреме или мойто.
В любезна плахост потопени,
единият от другият е част-
от интелект безкраен сме пленени
в нестихваща човешка страст.
Избликналото помежду ни чувство,
гаранция е за нашто братство,
с което правиме изкуство-
постигнато в душите ни богатство.
- Интимният предел на чистотата,
чрез нас живее в красотата.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:12 www.jivotyt.com
Сряда, 19 Август 2009 18:10 www.jivotyt.com
В единството на две души,
достигнали до тъждеството,
различието не може да руши,
а потвърждава само тържеството:
на този, който има чувство,
градено като част от цялост
и верността е туй изкуство,
което не допуска вялост,
на този, който преживява
емоциите на своя друг
и тъй равнище отстоява,
като съпруга или пък съпруг,
на този, който гледа отговорно
и път до другия намира
без, в бягството позорно,
самичък в удоволствия да умира,
на този, който всяка стъпка малка
чрез другия извършва
и няма, и една постъпка жалка,
в която любовта му да завършва,
на този, който любовта си носи
и в чистота я пази
и никога за милости не проси
и в униженията не лази,
на този, който, щом другият пропада,
готов е щедро да помага,
дори да мине и през ада-
в името на любовта да се излага.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:20 www.jivotyt.com
Каква по-тиха страст от тази
Потърсила във утрото докосване,
попадаш на милувка свята,
която, като чудо на миросване,
с любимия те прави слята.
Каква по-тиха страст от тази
да кажа радостно:"Приятен ден!"
защото чувствата ти ще запази
във труден миг, помислила за мен.
Чрез утринната си благословия
дарявам ти мига на чистотата,
защото с този дъх аз пия
страстта, която пази красотата.
Кристалът на страстта е вдъхновение -
струяща във душата светлина,
наричана от някои "озарение"
в смирената човешка добрина.
Душата ти, поела утринта,
в свежо утро се превръща
и в тази дивна красота,
усмивката ми топла те загръща.
А тя е бисер на човечност,
създаден в ден на Рождество,
за да засея утрото със вечност,
покълнала във вчерашното тържество.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
В приятелствоно не познаваме предел
В приятелството не познаваме предел,
подвластни станали на който,
не бихме, с поглед преумел,
решили твойто бреме или мойто.
В любезна плахост потопени,
единият от другият е част-
от интелект безкраен сме пленени
в нестихваща човешка страст.
Избликналото помежду ни чувство,
гаранция е за нашто братство,
с което правиме изкуство-
постигнато в душите ни богатство.
- Интимният предел на чистотата,
чрез нас живее в красотата.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 16 Август 2009 20:12 www.jivotyt.com
Сряда, 19 Август 2009 18:10 www.jivotyt.com
Пътят на надеждата минава винаги през пустинята - част 2 (Румяна Русева)
Но внезапно насреща му връхлетяха с устремна бързина две момчета на колела и го изтръгнаха от дълбокия му унес.
Беше задминал дома си. Знаеше, че там го чака баба му, която го наглеждаше докато родителите му отсъстваха от града. Тя беше малко глуха и говореше високо, защото й се струваше, че никой не може да чува. Момчето я обичаше и за разлика от домашните ми, които се оттегчаваха от нейните нескончаеми бъртвежи, не му омръзваше да я разпитва за миналото ѝ.
Той почти не помнеше дядо си. Беше узнал, че дошъл от Анадола – добър и обичлив старец, чиято ислямска вяра по някакъв странен начин бе приела омекотените черти на християнството . Веднъж, когато разярени бандити прогонили от съседното село няколко християнски семейства, той беше заръчал на жена си да им приготви легла и ги прибра за няколко дни у дома си и при свои близки. Боян още го помнеше да стои на припек пред къщата с лула и броеница в ръцете.
Оженил се за баба му,християнка, която не поискала да си смени вярата и живели дълги години щастлив семеен живот. Този разказ го трогваше дълбоко и събуждаше копнеж по недостижимата любов. На него все му се струваше,че за да я достигне на човек е нужна голяма сила, която да разчупи оковите на страха и враждата. Може би това чувство го караше да се спира понякога пред вратата на къщата, където живееше Джина.
Мълчаливо и тихо момиче,тя се подчиняваше на строгия си баща – правоверен мюсюлманин заселил се наскоро в града.
Той обаче не подозираше, че дъщеря му понякога дълбоко в сърцето си се молеше на страдащият бог, който най-добре щеше да разбере сърцето ѝ.
* * *
Когато бяха малки те не знаеха за своето съществуване, ала мислеха едно: “ Къде ли е моята звезда,сега?” А когато се срещнаха се оказа, че вече са заедно…усмивката на момичето се отразяваше в искрящите очи на момчето.. Ходеха на училище и пътят им се сливаше с улиците, които ги разделяха. Един ден отидоха до реката тайно от близките си. Тя влачеше бавно водите си под слънчевата мрежа от светлина и навяваше тъга. Хванаха се за ръце и се погледнаха.
- Спомняш ли си онази песен за ловеца, който хванал една красива птица, а тя се замолила да не я убива, защото нейният любим изостанал от ятото поради счупеното си крило? – Боян погледна към небето и зарея погледа си нагоре.
Разбира се, аз дори плаках когато нашата учителка я изпя за пръв път. – отвърна му момичето – Дори се запитах как ли се е погрижила за него.
В песента не се казва нищо.
- Това е така, защото важното , което трябва да се знае е нейната среща с ловеца и смъртта.
Вървяха мъчаливо с бързи стъпки. Когато стигнаха края на улицата, която се раздвояваше и водеше към техните къщи, Джина се затича към дома си.
И Боян повече не я видя. В училище тя го избягваше , но ако го мернеше хвърляше му погледи крадешком. Страхуваше се от баща си и от слуховете на роднините. Така изминаха години , които постепенно разделиха двете деца. Любовта, която тлееше в сърцата им чакаше добър момент да вземе преднина. Но времето беше решило да спре …то търсеше начин да влезе в синхрон с безкрайността.
* * *
Арката засводяваше потъмнелите мраморни плочи, които водеха към обширно предверие с градина от напъпили храсти и зелена трева. Високата кула отсреща бавно отмерваше времето – големият ѝ часовник методично и тъжно отчиташе всяка минута и навяваше хлад и тъга по изминали години. Макар и с цъфнала градина, дворът изглеждаше занемарен, а самият манастир – запустял. Не се виждаше никой наоколо и всичко глъхнеше в тишина. Настоящето и бъдещето се сливаха в едно – безмълвие и покой постепенно успокояваха ума и завладяваха духа. Все пак, младият мъж очакваше да срещне някой . Чувстваше се малко уморен от дългия път и от надеждата да открие онова, което търсеше.
Огледа се още веднъж и пак не видя никой. Ослуша се минута-две – пълна тишина. По едно време му се стори,че е дочул шум от вода и се запъти натам. “Чешма в двора” – каза си той и продължи навътре. Но колкото повече навлизаше, толкова повече се отдалечаваше от неясния шум. Помисли си, че е объркал посоката. Огледа се отново. Сега пък му се стори,че проскръцна врата. Този път реши да не мърда, а само да чака. В него се надигаше вълна на зов, на надежда – оставаше само някой да го долови. Отново се ослуша – гробна тишина. Дори полъха на вятъра не разлюляваше клоните, не се чуваше и шумоленето на листата в двора. Започна да губи представа къде се намира. Не, това беше свято място. Тогава постави торба на земята и коленичи в молитва. Все по-силно чувстваше нечие присъствие, в гърдите му напираше радост и неусетно от устата му се отрониха благодарствени слова.
Постепенно дворът започна да се залива в сияйна светлина. Стори му се,че чу зад себе си стъпки. Младежът продължи да се моли без да се обръща. И пред него изплува кротката фигура на старец с тояжка в ръка, лицето му грееше от приветливата му усмивка и весели сини очи, които го гледаха с много любов и топлина. Носеше избеляло черно расо и голям дървен кръст на гърдите си. Светлината не преставаше да струи от любовта, излъчваща се от цялото му същество.
Младият човек не смееше да вдигне глава от страх да не загуби видението и смирено стоеше .
- Чаках те, синко – отрони слова старецът и лицето му грейна още повече.
– Стани.
Момъкът изправи смело глава и с възторг посрещна бащинската усмивка на мъдреца. Стори му се, че сънува и преди да се изправи се огледа наоколо. Всичко си беше на мястото – само старецът кротко го наблюдаваше.
- Благодаря ти ,отче ,че ме намери – промълви младият мъж и като му целуна почтително ръка, стана. Не беше способен да говори повече. От голямото вълнение гласът му се загуби и потъна в музиката, която зазвуча в ушите му. Нежни вибрации, галещи слуха му нашепваха съкровените си тайни.
Старецът го поведе през тясна странична алея към шума на течащата вода. Младежът погледна смело натам и се зачуди,че бе минал покрай нея без да види пътеката. Изглежда се бе събудил от дълбок сън и сега жадно дишаше свежия въздух на водните струи. Наблизо имаше дървена беседка и светият старец се насочи към нея. Гостенинът се спря да пие и водата вля магнетична сила в тялото му, просветли всяка фибра на съзнанието му.
Това беше манастира св. Тома. Още през 1-ви век придружен от търговец апостол Тома бе пропътувал дълъг път до Индия.
Нежните вибрации загъхнаха и отстъпиха на омайната песен на жизнената енергия, прославяща душата в земния ѝ път.
- Готов съм, отче – каза той и пристъпи към беседката.
Светецът поклати глава.
- Зная, че си готов. Дълъг път те чака. Добре си се запътил към източните земи – оттам са дошли нашите корени. Изпратиха ме да ти кажа само едно нещо.
- Кое е то , отче?
- Ще намериш това, която търсиш, ала ще преминеш през много изпитания. Страданието ще те промени изцяло и ще изпълни сърцето ти със сияйна светлина. Чак тогава ще видиш онзи, който те обича най-много и той ще те дари със сърцето си.
Младият човек поиска да попита още нещо, но погледът на светеца го спря. Вместо това каза:
- Дълъг път ме чака, отче. Трябва да вървя. Благодаря ти за хубавите думи.
Понечи да стане, ала старецът го спря:
- Първом, ела да хапнеш и да починеш. После ще те съпроводя.
И ненадейно за възрастта си тръгна към една от килиите на манастира.
* * *
Боян напусна манастира при изгрев слънце. Това, което се случи с него от предишния ден окрилеше и стопляше душата му. Неизвестността на търсенето го бе напуснала.
Сега знаеше какво му предстои и беше готов да посрещне всичко, което стоеше на пътя му. Не се съмняваше, че ще получи подкрепата на светците. А пред него се простираше само пътят – онзи, който пораждаше всевъзможни изненади и предизвикателства, докато го научи да вярва в себе си.
Слънцето току-що бе запалило лъчите си и осветяваше върховете на планината, събудила се от сън. Синьо-зелени върхарите, къпещи се в бели пухкави облачета, сочеха скрити незнайни светове в небесата и загадъчно се усмихваха. Родопите се събуждаха за новия ден с песента на славеите и припкането на сърни и елени. Веселието започваше от изгрев слънце и продължаваше до късна вечер – една симфония от звуци и песни славеше божия син.
Музиката на Орфей – повелителят на земното царство зазвучаваше в ушите на посветения и му пренасяше послания от вечността.
* * *
Бурята го настигаше и той бързаше да стигне селото, чийто ниски кафени покриви се бяха смирено сгушили в подножието на планината. Прогърмя глухо, после тресна нейде светкавица и раздра гладкото синьо платно.
Облаци не се виждаха, ала те се спуснаха изведнъж и се сгъстиха бавно и скоро щяха да зацапат светлата синева. Гърмежите се усилваха придружени с режещ звук и тътен, който утихна, за да набере нова сила и да огласи наново пространството. Някаква страшна и незнайна мощ сякаш се бе събудила , раздразнена в своята дрямка и сега се надигаше с рев, за да разтърси зловещо небосвода. Застрашително, настъпателно се пробуждаше тази първична сила в стремежа си да излее своя гняв в грохот и сълзи.
Гърмежите затихваха, ала дъждът се усилваше. Пътеката за селото се виждаше вече наблизо – още малко и щеше да се спусне по нея. Спря се за миг и погледна назад – клоните на дърветата се олюляваха мокри и му кимаха ведро.
И ето нагоре – потъмня цялото небе свъсило вежди и търсеше начин да спре гнева си: там се беше скрил поваления звяр. Радост го обзе от победата и той извика високо и весело:
- Хей! Какво ти стана? Уплаши се, а? – махна с ръка и продължи надолу. Селото го чакаше притихнало зад гората...
(Следва)
В една любов сме двама (Валери Рибаров)
Постигнатата цялост е подарък скъп
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 16:12
jivotyt.com
Постигнатата цялост е подарък скъп,
звучащ с мелодия на камбана,
дори проблемите да предизвикват скръб
с въпросите:"Какво с приятелството стана?"
А то, щом в ранг се понижи,
по силата на някаква причина,
единият пита другия:"Кажи,
нима това е нашата кончина?"
Затуй приятелството е безкрайно
в усилието взаимно, всеотдайно,
когато става то и трайно,
защото по природа е омайно.
- Един чрез друг, в сговор мил,
не би приятелят приятел наскърбил.
Защо поете?
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 16:18
jivotyt.com
Защо поете величаеш нежните цветя,
защо във ранг висок въздигаш красотата,
когато вехне собствената ти добра душа
без ясен поглед за делата на Земята?
Възлюбил само свойта страст и свойте сетива,
защо във порив зъл към други си така жесток
и тънеш при общуването в нищета,
оставил да се стеле във душата мрак дълбок?
Стихът ти със преструвката добре е украсен,
а на човечност си оставаш ти скъперник
и твоят стенещ зов към бъдещия ден
просъсква срещу всеки подозрителен съперник,
но тъй любовната си жажда ти предаваш,
защото чезне съвестта ти като свян
и туй, което ти си мислиш, че създаваш,
дали ще можеш да въздигнеш като блян?
Приятелско поздравление
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 16:01
jivotyt.com
Изричаш го почти наивно,
но знаеш, че е то съдбовно
и словото, прекрасно и приспивно,
прераства в истински любовно.
Обичаш го, защото е до тебе
и в рaдостни и в тъжни дни
и пазите в невинност "бебе" -
любов,огряла ведри съдбини.
Потънали в общи страсти,
от вас в интимности изричани,
дори да сте в контрасти,
един от друг оставате обичани.
На днешния ви юбилей
от вашта първа среща
сърцето женско пей
с прекрасната любов гореща.
Главният закон е чистотата
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 06:24
jivotyt.com
За приятелство са нужни двама,
знаещи му трудните закони,
но, когато те са мъж и дама,
стават приживе икони,
че, принудени да носят и мълвата,
умножена до привидност,
те, с разум в главата,
пазят своята невинност.
Главният закон е чистотата
за постигане на доброта
и с помощта на ведрината
влизат в дверите на красота.
- Случайни непрекъснато ще грачат,
но няма цялостта ни да прекрачат.
В една любов сме двама
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:42
jivotyt.com
В една любов сме двама
чрез миг за цял живот,
защото в теб открих онази дама,
признала с мене този вот.
Затуй в специален миг те каня
на приятелска интимност,
където всеки се прекланя
пред общата невинност.
А този миг е висша радост
от двамата, създаден като дар
в кристален храм на младост,
поднасящ ни приятелски нектар.
Започваме със теб приятелство
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:34
jivotyt.com
Започваме със теб приятелство
и казваме свещените слова:
открито, по човешки, без ласкателство
и гордо вдигаме от туй глава.
Полагаме в основите разбиране
и всеки предоставя своя интелект
за чудното, неводомо кодиране,
издигащо приятелство в проект.
Един до друг заставаме сериозни,
разбрали порива съвместен,
готови да преминем и пътеките куриозни,
защото правим диалога честен.
Удържаме с взаимност този миг
и времето покорно спира
с възхитата на твоя вик,
в който само радост се намира.
И няма връщане красивата щафета,
защото в рай и двамата трептим,
а тя, от всеки е подета
и думи клетвени с любов шептим.
Но стиховете ми, така сърдечни
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:40
jivotyt.com
Но стиховете ми, така сърдечни,
признати от прахта за вечни,
съвсем не могат да успеят
мигът ми с тебе да възпеят.
Чрез тях ти давам нови сили
за битката в света коварен,
които в приятелство сме сътворили
и всеки от това е благодарен.
На думите животът ще е вечен,
духът ти щом е осенен
от трепета им съкровен, човечен,
за дружбата ни свята притеснен.
- Чрез думите потомството далечно
ще преоткрива като теб началото човечно.
Тази радост е безкрайна
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:38
jivotyt.com
Искането в любовта е тъй коварно,
че засява бързо празнота,
а сърцето си остава гладно
и разбира що е самота.
Влиза милата в мене -
жадна, нежна и добра
и започва буйното летене,
чрез което любовта разбра.
Туй е радост нежна,
носена от двамата в смеха
и лекуваща съдбата прежна
с корени, отиващи в греха.
Идваш ти чрез спомен мил,
украсяващ буен блян
затова, че там съм бил,
но познал и твоя свян.
Тази радост е безкрайна
и от нея все ти давам
затова, че зная тайна:
в мига на вечност да оставам.
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 16:12
jivotyt.com
Постигнатата цялост е подарък скъп,
звучащ с мелодия на камбана,
дори проблемите да предизвикват скръб
с въпросите:"Какво с приятелството стана?"
А то, щом в ранг се понижи,
по силата на някаква причина,
единият пита другия:"Кажи,
нима това е нашата кончина?"
Затуй приятелството е безкрайно
в усилието взаимно, всеотдайно,
когато става то и трайно,
защото по природа е омайно.
- Един чрез друг, в сговор мил,
не би приятелят приятел наскърбил.
Защо поете?
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 16:18
jivotyt.com
Защо поете величаеш нежните цветя,
защо във ранг висок въздигаш красотата,
когато вехне собствената ти добра душа
без ясен поглед за делата на Земята?
Възлюбил само свойта страст и свойте сетива,
защо във порив зъл към други си така жесток
и тънеш при общуването в нищета,
оставил да се стеле във душата мрак дълбок?
Стихът ти със преструвката добре е украсен,
а на човечност си оставаш ти скъперник
и твоят стенещ зов към бъдещия ден
просъсква срещу всеки подозрителен съперник,
но тъй любовната си жажда ти предаваш,
защото чезне съвестта ти като свян
и туй, което ти си мислиш, че създаваш,
дали ще можеш да въздигнеш като блян?
Приятелско поздравление
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 16:01
jivotyt.com
Изричаш го почти наивно,
но знаеш, че е то съдбовно
и словото, прекрасно и приспивно,
прераства в истински любовно.
Обичаш го, защото е до тебе
и в рaдостни и в тъжни дни
и пазите в невинност "бебе" -
любов,огряла ведри съдбини.
Потънали в общи страсти,
от вас в интимности изричани,
дори да сте в контрасти,
един от друг оставате обичани.
На днешния ви юбилей
от вашта първа среща
сърцето женско пей
с прекрасната любов гореща.
Главният закон е чистотата
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 06:24
jivotyt.com
За приятелство са нужни двама,
знаещи му трудните закони,
но, когато те са мъж и дама,
стават приживе икони,
че, принудени да носят и мълвата,
умножена до привидност,
те, с разум в главата,
пазят своята невинност.
Главният закон е чистотата
за постигане на доброта
и с помощта на ведрината
влизат в дверите на красота.
- Случайни непрекъснато ще грачат,
но няма цялостта ни да прекрачат.
В една любов сме двама
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:42
jivotyt.com
В една любов сме двама
чрез миг за цял живот,
защото в теб открих онази дама,
признала с мене този вот.
Затуй в специален миг те каня
на приятелска интимност,
където всеки се прекланя
пред общата невинност.
А този миг е висша радост
от двамата, създаден като дар
в кристален храм на младост,
поднасящ ни приятелски нектар.
Започваме със теб приятелство
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:34
jivotyt.com
Започваме със теб приятелство
и казваме свещените слова:
открито, по човешки, без ласкателство
и гордо вдигаме от туй глава.
Полагаме в основите разбиране
и всеки предоставя своя интелект
за чудното, неводомо кодиране,
издигащо приятелство в проект.
Един до друг заставаме сериозни,
разбрали порива съвместен,
готови да преминем и пътеките куриозни,
защото правим диалога честен.
Удържаме с взаимност този миг
и времето покорно спира
с възхитата на твоя вик,
в който само радост се намира.
И няма връщане красивата щафета,
защото в рай и двамата трептим,
а тя, от всеки е подета
и думи клетвени с любов шептим.
Но стиховете ми, така сърдечни
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:40
jivotyt.com
Но стиховете ми, така сърдечни,
признати от прахта за вечни,
съвсем не могат да успеят
мигът ми с тебе да възпеят.
Чрез тях ти давам нови сили
за битката в света коварен,
които в приятелство сме сътворили
и всеки от това е благодарен.
На думите животът ще е вечен,
духът ти щом е осенен
от трепета им съкровен, човечен,
за дружбата ни свята притеснен.
- Чрез думите потомството далечно
ще преоткрива като теб началото човечно.
Тази радост е безкрайна
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
Неделя, 06 Септември 2009 11:38
jivotyt.com
Искането в любовта е тъй коварно,
че засява бързо празнота,
а сърцето си остава гладно
и разбира що е самота.
Влиза милата в мене -
жадна, нежна и добра
и започва буйното летене,
чрез което любовта разбра.
Туй е радост нежна,
носена от двамата в смеха
и лекуваща съдбата прежна
с корени, отиващи в греха.
Идваш ти чрез спомен мил,
украсяващ буен блян
затова, че там съм бил,
но познал и твоя свян.
Тази радост е безкрайна
и от нея все ти давам
затова, че зная тайна:
в мига на вечност да оставам.
Блян за будността на сърцето(Невяна Константинова)
Всред мъглата и насилието
на делничния ден
в сърцето ми извират
звуци най-обикновени
на съчувствие и обич...
И душана ми се пълни
с кокичевия цвят свещен...
31 януари 2001
Дълбоко в диплите на душата ми е стаено знание, което сама не познавам.Изненадите от него да постоянен спътник на дену ми. И с всуко новораждащо се устро то избликва като чисто изворан вода, която ми помага да отмия наслагвания от мрачини, недоверия, съмнениия и самообвинения. Вече блещука тази слаба очакваща бъдеще светлинка...Усещам в погледите на много хора oколо себе си не недоверие, а воля за разбиране на истината и за пра-вене на добро. Пра-праударите на сърцето ми се разпростират всяка секунда във вените по цялата тяло и ми се струва, че трептя като пролетен листец от тих и нежен полъх. В думичката правене са явно присъстващи още три думички: прав човек (който казва истината, път, който отива към вярната цел, решение, което е справедливо), равен - дума, която означава еднаквадст, общност и братство между хората и аве (поздрав на архангел Гавраил към Дева Мария с благовестието) Тези малки четири думи не подсказват ли, че във вселената, включително и в човешката общество на планетата Земя има едно правечно единение, което идва отвътре, а не отвън. И това един-Е-ние е най-естественото състояние на всяка микрочастица.човек в океана Макрокосмос (Aпел Гери нарича това включване отново в "интернелната основа" )...Затова ли пулсът ни мери земното време? Убедена съм, че Божественото един-Е-ение чрез пулса на сърцата е много по-важно и съществено от "икономическата глобалицазия" Обrчта и разбирателството са основата на духовното об-единение на хората, независимо от техните религиозни и философски убеждения. А за мен икономическата глобализация може да бъде следствие единствено на разбирането и уважението един към друг-ос-тта и при спазване правото на всеки човек да прави свой собствен избор. Всъщност, вместо глобализация, помислете какво се случва реално по цялата земно кълбо! Въпреки манипулирането на народите, икономиката на милионите слънчеви сърца се усеща все повече като реално съществуваща:всеки работи по съвест, алтруистично и всеотдайно, като слънцето...
с.99-100
Из "Блян за будността на сърцето"- Част 3"Блян за Орфей по пътя на светлината", Изд.Хрикер, 2007 г.
на делничния ден
в сърцето ми извират
звуци най-обикновени
на съчувствие и обич...
И душана ми се пълни
с кокичевия цвят свещен...
31 януари 2001
Дълбоко в диплите на душата ми е стаено знание, което сама не познавам.Изненадите от него да постоянен спътник на дену ми. И с всуко новораждащо се устро то избликва като чисто изворан вода, която ми помага да отмия наслагвания от мрачини, недоверия, съмнениия и самообвинения. Вече блещука тази слаба очакваща бъдеще светлинка...Усещам в погледите на много хора oколо себе си не недоверие, а воля за разбиране на истината и за пра-вене на добро. Пра-праударите на сърцето ми се разпростират всяка секунда във вените по цялата тяло и ми се струва, че трептя като пролетен листец от тих и нежен полъх. В думичката правене са явно присъстващи още три думички: прав човек (който казва истината, път, който отива към вярната цел, решение, което е справедливо), равен - дума, която означава еднаквадст, общност и братство между хората и аве (поздрав на архангел Гавраил към Дева Мария с благовестието) Тези малки четири думи не подсказват ли, че във вселената, включително и в човешката общество на планетата Земя има едно правечно единение, което идва отвътре, а не отвън. И това един-Е-ние е най-естественото състояние на всяка микрочастица.човек в океана Макрокосмос (Aпел Гери нарича това включване отново в "интернелната основа" )...Затова ли пулсът ни мери земното време? Убедена съм, че Божественото един-Е-ение чрез пулса на сърцата е много по-важно и съществено от "икономическата глобалицазия" Обrчта и разбирателството са основата на духовното об-единение на хората, независимо от техните религиозни и философски убеждения. А за мен икономическата глобализация може да бъде следствие единствено на разбирането и уважението един към друг-ос-тта и при спазване правото на всеки човек да прави свой собствен избор. Всъщност, вместо глобализация, помислете какво се случва реално по цялата земно кълбо! Въпреки манипулирането на народите, икономиката на милионите слънчеви сърца се усеща все повече като реално съществуваща:всеки работи по съвест, алтруистично и всеотдайно, като слънцето...
с.99-100
Из "Блян за будността на сърцето"- Част 3"Блян за Орфей по пътя на светлината", Изд.Хрикер, 2007 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)