Dreams
Lungston Hughes
Hold fast to dreams
For if dreams die
Life is as broken-winged bird
That cannot fly.
Hold fast to dreams
for when dreams go
Life is a barren field
Frozen with snow.
Мечти
Лангстън Хюз
Мечтай в полет над житейското поле,
ако умрат твойте мечти,
животът - птица с прекършети криле,
не може вече да лети.
Мечтай, не изоставяй своите мечти!
Без тях твоят житейски бряг
става голо поле. Нищо не цъфти
в него, мръзне под лед и сняг.
In Time of Silver Rain
Lungston Hughes
In time of silver rain
the earth
puts forth new life again,
Green grasses grow
And flowers lift their heads,
And iver all the plain
the wonder spreads
Of life
Of life
Of life
In time of silver rain
the butterflies
lift silken wings
To catch a rainbow cry,
And trees put forth
New leaves to sing
In joy beneath the sky
As down the roadway,
Passing boys and girls
Go singing too,
In time of silver rain
when spring
And life
Are new.
Времето на сребристия дъжд
Лангстън Хюз
Вали ли дъжд сребрист,
тогава земята
ражда нов живот чист,
тревички зелени растат,
главички повдигат цветята,
гладки са, свежи листата...
И чудото си пробива път -
Живот,
Живот,
Живот!
Вали ли дъжд сребрист,
пеперудите така
вдигат сребърните си крилца,
че да ловят небесната дъга.
Освежените дървеса
пеят с новите листа
под радостни светли небеса,
както долу по пътя
момиченца и момченца
вървят и също пеят
под дъждеца сребрист.
Когато Пролетта,
Живота
са в миг нов и лъчист.
If I were a Bird
Edith Segal
If I were a bird
I wouldn't like to be
in a little cage
where I wouldn't be free.
I'd want to spread
my wings and fly
Over the tree-tops
And into the sky.
I'd visit my friends
Who live very far,
then I'd fly up high
And sit on a star.
Ако бях птица
Едит Сийгъл
Птица ако бях аз,
не бих си пожелал
да съм в малък кафез
без свобода живял.
Да разперя криле
искам, върхарите
дървесни и небе
синьо да облетя.
приятелите си
далечни да срещна,
да стигна висини,
на звезда да кацна...
Преводач от английски език : Вълчо Камбуров
вторник, 15 септември 2009 г.
неделя, 13 септември 2009 г.
Що е човек? (Аспaрух Вангелов - Поезия)
Аспарух Вангелов е роден в с.Камен Великотърновски окръг през 1928 г. Въпреки, че израства в бедна селска среда от малък проявява любознателност към всички сфери на културата. Още от дете е запленен от цигулката на местния начален учител и със затаен дъх слуша от оградата провеждането на частните уроци по цигулка.
От дядо си Вангел слуша разкази за автентичната му среща с граф Толстой, за руския народ и култура. В дома му, често се е говорило на руски, защото баща му Петър и дядо му са били 20 години градинари в Русия, в Ростов на Дон. Това допринася за ориентацията на Аспарух към изучаване на руски език в университета.
Завършил е руска филология с втора специалност философия. Има висше педагогическо образование. Работил е като учител, директор на 171 ОУ - "Ал. Войков", директор на 37 ОУ - "Райна Княгиня" София, инспектор по просветата на Русенски окръг, инспектор към Министерството на културата - София. Има диплом за квалификация в Мосва за управление на училищата и културните учреждения. За справяне с работата е награждаван.Притежава и документ за завършен едногодишен директорски курс за научно управление на учебно-възпитателния процес.Семеен е от 1954 година и днес се радва на трима внуци.
Що е човек?
Вазов някога попита
с мисъл от любов пропита:
-Що е човек? Що е живот?
Създаден ли е от Саваот?
"Защо човекът мре?
Защо се ражда?
Къде е висшата му цел?
Дали в задгробния предел
или в борба с глад и жажда?"
Вазов много въпроси зададе,
Но на мълчание се предаде...
Маркс издигна детерминизма -
категория на марксизма...
Човек е биосоциално явление
с историческо предназначение...
Редица явления той обяснява,
но отговорът му не задоволява.
Маркс мълчи за езотеризма:
Факти от трансцендентализма
счита ги за заблуди.
И смята религиозните за луди.
отрича паранормалните явления,
те били грешни съждения -
като телепатия, левитация.
Нямало дори и телепортация...
Но Айнщайн написа с ръката,
че Наука без Религия е саката...
Евсеевич високо се издигна,
с креслото във въздуха увисна,
яйца за секунда изпече,
интересни слова изрече...
С мисъл запали завеса,
в ужас припадна Иванеса...
Блаватска грозде материализира.
Дънов от арест се телепортира
И чай пи в своята квартира.
Севрюкова почти неграмотна,
През нощта тъмна,съвсем самотна,
схема на атомно ядро тя създава,
диплом за откритие получава.
Моцарт, Бетовен и Вагнер
признават,
че от свише диктовки получават
и гениални пиеси създават.
Моцарт е слушал оркестър небесен
и написал реквием чудесен.
Шопен- блед и жълт в тъмнина,
нотиръл траурния марш с бързина.
Кочовска днес твори чудеса
под тези светли небеса.
Десетки още факти има,
но трудно се записват в рима
Човек - материално същество,
но има и духовно естество.
Да, това е Човекът.
От дядо си Вангел слуша разкази за автентичната му среща с граф Толстой, за руския народ и култура. В дома му, често се е говорило на руски, защото баща му Петър и дядо му са били 20 години градинари в Русия, в Ростов на Дон. Това допринася за ориентацията на Аспарух към изучаване на руски език в университета.
Завършил е руска филология с втора специалност философия. Има висше педагогическо образование. Работил е като учител, директор на 171 ОУ - "Ал. Войков", директор на 37 ОУ - "Райна Княгиня" София, инспектор по просветата на Русенски окръг, инспектор към Министерството на културата - София. Има диплом за квалификация в Мосва за управление на училищата и културните учреждения. За справяне с работата е награждаван.Притежава и документ за завършен едногодишен директорски курс за научно управление на учебно-възпитателния процес.Семеен е от 1954 година и днес се радва на трима внуци.
Що е човек?
Вазов някога попита
с мисъл от любов пропита:
-Що е човек? Що е живот?
Създаден ли е от Саваот?
"Защо човекът мре?
Защо се ражда?
Къде е висшата му цел?
Дали в задгробния предел
или в борба с глад и жажда?"
Вазов много въпроси зададе,
Но на мълчание се предаде...
Маркс издигна детерминизма -
категория на марксизма...
Човек е биосоциално явление
с историческо предназначение...
Редица явления той обяснява,
но отговорът му не задоволява.
Маркс мълчи за езотеризма:
Факти от трансцендентализма
счита ги за заблуди.
И смята религиозните за луди.
отрича паранормалните явления,
те били грешни съждения -
като телепатия, левитация.
Нямало дори и телепортация...
Но Айнщайн написа с ръката,
че Наука без Религия е саката...
Евсеевич високо се издигна,
с креслото във въздуха увисна,
яйца за секунда изпече,
интересни слова изрече...
С мисъл запали завеса,
в ужас припадна Иванеса...
Блаватска грозде материализира.
Дънов от арест се телепортира
И чай пи в своята квартира.
Севрюкова почти неграмотна,
През нощта тъмна,съвсем самотна,
схема на атомно ядро тя създава,
диплом за откритие получава.
Моцарт, Бетовен и Вагнер
признават,
че от свише диктовки получават
и гениални пиеси създават.
Моцарт е слушал оркестър небесен
и написал реквием чудесен.
Шопен- блед и жълт в тъмнина,
нотиръл траурния марш с бързина.
Кочовска днес твори чудеса
под тези светли небеса.
Десетки още факти има,
но трудно се записват в рима
Човек - материално същество,
но има и духовно естество.
Да, това е Човекът.
Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование
Традициите по нашите земи
Ще проследим по - обстойно процесите на трансформация от една епоха в друга, както и пътят на онези, които са били обречени да служат на един първоначален замисъл . Последните, преследвани и избити са оставили след себе си закодирани писания за бъдещите поколения. Те от своя страна са повлияли на европейската култура , но задъхана в своя бяг, тя тепърва ще трябва да събере разпилените фрагменти от едно цяло и осмисли своето съществуване. Приносът на България е уникален и аз бих искала да се спра по-обстойно на онези изследвания осветляващи някои неизяснени досега моменти на приемственост от древността до наши дни.
Разглеждам предимно влиянието на орфеизма и богомилските ереси върху развитието на английската и американска литература и връзката им с източните учения като затварям кръга от разпилените фрагменти на хилядолетните усилия на човечеството да възстанови изгубения идеал.
Английският език като международен днес, е избран да пренесе по целия свят знанието за всеобемащата космическа реалност и да подготви световния обединителен процес чрез духа на онези народи запазили своите ценности и мъдрост през вековете. Западните народи имат привидно лидерска позиция в световния обединителен процес, както съпругът на едно семейство отговаря за икономическата и обществена позиция, а източните народи, включително и тези от Източна Европа, носят посланията за мир и защита на планетата, както съпругата се явава грижовен пазител на семейното огнище.
По древните български земи, както е известно вече от науката , е съществувал голям духовен център пренасящ сакрално знание в подготовка за идването на Месията – Христос. Древните траки поради своя индо-ирански произход са синтезирали по своеобразен начин знания почерпени главно от египетската и древногръцка култура.
Но в отделна статия за Орфей ( том-11), авторът, макар че представя Орфей като митически герой от гръцката култура, подробно разкрива неговото учение.
Съмишлениците, ако може да се нарече така, на западен клон на будизма, са спазвали вегетариански начин на живот и са били против жертвоприношенията, водили са чист нравствен живот на въздържане от безразборни сексуални връзки и са считали слънцето за основен дарител на живота. Така както светлината прогонвала тъмнината в душите на хората, така и тези посветени в мистериите на сакралното са търсели безсмъртието на душата. Счита се ,че Орфей е бил дълбоко посветена личност, чийто послания и мисия е била да подготви идването на Исус Христос на Балканите.. ( Н. Гигов, “Трънен венец от рая”,с. 209.) Изследванията на Никола Гигов в Родопите разкриват една древна тракийска култура, която доскоро се е считала безписмена..
Мирча Илеаде в своето представяне на тракийската култура не споменава за връзката на Орфей и неговото учение с тракийската религия и ритуали, но говори за съществуването на сватбен ритуален танц, при който мъж е преоблечен като “ булка”.(т 13 )
В своите изказвания и публицации Н. Гигов, непрекъснато дава все повече и повече материал, върху който съвремената наука тепърва трябва да се замисли.
Сега можем да кажем, че митът за Орфей и Евредика носи огромна смислова натовареност по отношение не само на идеала за любовта, но и по отношение на идването на Месията – Христос като основен център за възстановяване на идеала за човека, рода, нацията и света.. От друга страна, обаче, опитът на Орфей да обедини разпокъсаните тракийски племена в единна държава, говори не само за трудностите, пред които е бил изправен посветеният “жрец и цар”, но и за основната бъдеща роля на един “Спасител” както е бил случая с Исус Христос по западните територии на планетата земя и неговата мисия на световната сцена.
Централната тема, около която ще се движи основната посока на разсъждения е под сакралното заглавие "Свещеният брак" - едно изследване на Сашо Русев относно фолклорните традиции носещи древни кодове. Тук, най-съществените елементи, на които можем да обърнем внимание е преплитането на митологични и приказни елементи с народните вярвания и обичаи. А те говорят за непреходната тема за трансформиране на неорганизираното стихийно начало в човека и отвън него, за да урегулира и установи реда и хармонията подчинена на висшите вселенски закони.
За да се осъществи тази хармония в света идва на помощ “посредник” между двата свята , чийто усилия и особени качества отварят пътя към бъдещето благоденствие на семейството и рода.
Майсторът
Сурова или Василица е местно наименование на Нова година. Огласяването на нейното идване вечерта срещу празника съчетано с разиграване на обредно представление - сватба се осъществява от дружината на сурваскарите наричани още “камилджии, джамалджии или бабугери”.(с18) Тя е съставена от ергени и мъже. Обикновено обредните лица са представени от старец с камила или мечка, гайдар, девер, младоженец,невеста, поп, клисар, цигани, циганка, циганчета и стражар. Всеки от участниците се стреми да скрие своята индивидулност чрез обредно облекло, походка, говор и обредни действия съответстващи на образа, който представляват.
Разпределението на ролите се извършва в зависимост от желанието и способностите на всеки един от участнците. Например за невеста се избира млад, красив момък,а преобличането му в булчински дрехи се обяснява с желанието да си намери булка по-бързо.
Центарлно и водещо място е фигурата на Стареца. За неговия образ се избира ерген или мъж с опит , който умее да се шегува, да е приказлив, да пее, свири и води камилата, за да играе. Облечен е с дълъг овчи кожух обърнат с вълната навън, препасан с "черен пояс", " усукан пояс с бял, червен или зелен цвят." Причината за червения цвят на пояса се обяснява с вярването, че когато "Йсус Христос се родил с червена дрешка е одил" (с. 19)
На пояса и на лактите на стареца са закачени "овчи звънци и клапатарници". Поясът на кръста е символ на неговата мъжествена, духовна сила въплътена в здравия ,твърд , суров топуз, който държи в ръката си. Той се изработва от дъбово или върбово дърво. долния му край се нарича "чамуга" или "глава", характеризирана, като "голяма, твърда, силна, като на курбекетлия“
Лицето на Стареца е с маска от агнешка или заешка кожа, които на главата оформят шапка. Маската е с брада, мустаци засукани на тел от бяла вълна или калчища. със зъби от боб.
Смисълът на животинската кожа е свързан с християнското разбиране за " жертвата на Агнеца" - Спасителят, който в случая свързва миряните с кръвната линия на Исус Христос.
След стареца е гайдарят, деверът, невестата, младоженецът, попът, циганите и стражарят. Пътят на обредното шествие минава през махалите, където живеят участниците. Те от своя страна образуват с други махали своя суроваскарска дружина. Всяко обредно шествие - сватба описва кръг, завършващ в къщата откъдето е започнало.
Определението “ берекетлия” произтича от вярването че "няма ли берекет в него и ние няма да сме " и че " суровото дърво има семе, не е изсъхнало“ ( с. 20). В този контекст главата на топуза, според автора, е съсредоточение на “духовно Небесно-Звездна оплождаща енергия” (с.21) или казано с други думи, това определение носи благословия и святост на сексуалната съпружеска любов. На топуза "от към главата" понякога е вързан червен конец чемшир или китка цветя зелени дори и през зимата. Вечно зеленото растение съдържа идеята за вечен живот скрито присъставаща в главата на топуза.
Викът "сурова" влял се в звъна на звънците, музиката и песните, огласявани по пътя и пред дома на хората е средство чрез което суроваскарските дружини се ориентират взаимно за движението си в пространството и отбягват среща помежду си. В повечето случаи борбата между тях е символична . Борбата за невестата е свързана с желанието те да бъдат разменени или ако едната дружина успее да запази своята и вземе чуждата да докаже, че е по-силна. Вярва се,че срещата е предизвикана от желанието да се ограбят даровете.
Символичният път на Стареца като представител на Божия син и пътят на неговата дружина са едно реално пътешествие на душите към получаване на божията благословия. Тя може да бъде достигната само тогава когато се преодолеят трудностите и се спази хармонията и реда в творението. Обредното представление във всеки дом е почти едно и също. Старецът удря с топуза си по прага, по вратата на къщата и призовава чорбаджията да отвори, за да посрещне "Божи хора". В случай, при неспазване на правилата, проявената безотговорност се наказва с отнемане на възможността да се получи благословията. Така домът - продължението на родовата линия, остава неизграден.
...
Откъс от книгата :" Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование" на Румяна Русева
Ще проследим по - обстойно процесите на трансформация от една епоха в друга, както и пътят на онези, които са били обречени да служат на един първоначален замисъл . Последните, преследвани и избити са оставили след себе си закодирани писания за бъдещите поколения. Те от своя страна са повлияли на европейската култура , но задъхана в своя бяг, тя тепърва ще трябва да събере разпилените фрагменти от едно цяло и осмисли своето съществуване. Приносът на България е уникален и аз бих искала да се спра по-обстойно на онези изследвания осветляващи някои неизяснени досега моменти на приемственост от древността до наши дни.
Разглеждам предимно влиянието на орфеизма и богомилските ереси върху развитието на английската и американска литература и връзката им с източните учения като затварям кръга от разпилените фрагменти на хилядолетните усилия на човечеството да възстанови изгубения идеал.
Английският език като международен днес, е избран да пренесе по целия свят знанието за всеобемащата космическа реалност и да подготви световния обединителен процес чрез духа на онези народи запазили своите ценности и мъдрост през вековете. Западните народи имат привидно лидерска позиция в световния обединителен процес, както съпругът на едно семейство отговаря за икономическата и обществена позиция, а източните народи, включително и тези от Източна Европа, носят посланията за мир и защита на планетата, както съпругата се явава грижовен пазител на семейното огнище.
По древните български земи, както е известно вече от науката , е съществувал голям духовен център пренасящ сакрално знание в подготовка за идването на Месията – Христос. Древните траки поради своя индо-ирански произход са синтезирали по своеобразен начин знания почерпени главно от египетската и древногръцка култура.
Но в отделна статия за Орфей ( том-11), авторът, макар че представя Орфей като митически герой от гръцката култура, подробно разкрива неговото учение.
Съмишлениците, ако може да се нарече така, на западен клон на будизма, са спазвали вегетариански начин на живот и са били против жертвоприношенията, водили са чист нравствен живот на въздържане от безразборни сексуални връзки и са считали слънцето за основен дарител на живота. Така както светлината прогонвала тъмнината в душите на хората, така и тези посветени в мистериите на сакралното са търсели безсмъртието на душата. Счита се ,че Орфей е бил дълбоко посветена личност, чийто послания и мисия е била да подготви идването на Исус Христос на Балканите.. ( Н. Гигов, “Трънен венец от рая”,с. 209.) Изследванията на Никола Гигов в Родопите разкриват една древна тракийска култура, която доскоро се е считала безписмена..
Мирча Илеаде в своето представяне на тракийската култура не споменава за връзката на Орфей и неговото учение с тракийската религия и ритуали, но говори за съществуването на сватбен ритуален танц, при който мъж е преоблечен като “ булка”.(т 13 )
В своите изказвания и публицации Н. Гигов, непрекъснато дава все повече и повече материал, върху който съвремената наука тепърва трябва да се замисли.
Сега можем да кажем, че митът за Орфей и Евредика носи огромна смислова натовареност по отношение не само на идеала за любовта, но и по отношение на идването на Месията – Христос като основен център за възстановяване на идеала за човека, рода, нацията и света.. От друга страна, обаче, опитът на Орфей да обедини разпокъсаните тракийски племена в единна държава, говори не само за трудностите, пред които е бил изправен посветеният “жрец и цар”, но и за основната бъдеща роля на един “Спасител” както е бил случая с Исус Христос по западните територии на планетата земя и неговата мисия на световната сцена.
Централната тема, около която ще се движи основната посока на разсъждения е под сакралното заглавие "Свещеният брак" - едно изследване на Сашо Русев относно фолклорните традиции носещи древни кодове. Тук, най-съществените елементи, на които можем да обърнем внимание е преплитането на митологични и приказни елементи с народните вярвания и обичаи. А те говорят за непреходната тема за трансформиране на неорганизираното стихийно начало в човека и отвън него, за да урегулира и установи реда и хармонията подчинена на висшите вселенски закони.
За да се осъществи тази хармония в света идва на помощ “посредник” между двата свята , чийто усилия и особени качества отварят пътя към бъдещето благоденствие на семейството и рода.
Майсторът
Сурова или Василица е местно наименование на Нова година. Огласяването на нейното идване вечерта срещу празника съчетано с разиграване на обредно представление - сватба се осъществява от дружината на сурваскарите наричани още “камилджии, джамалджии или бабугери”.(с18) Тя е съставена от ергени и мъже. Обикновено обредните лица са представени от старец с камила или мечка, гайдар, девер, младоженец,невеста, поп, клисар, цигани, циганка, циганчета и стражар. Всеки от участниците се стреми да скрие своята индивидулност чрез обредно облекло, походка, говор и обредни действия съответстващи на образа, който представляват.
Разпределението на ролите се извършва в зависимост от желанието и способностите на всеки един от участнците. Например за невеста се избира млад, красив момък,а преобличането му в булчински дрехи се обяснява с желанието да си намери булка по-бързо.
Центарлно и водещо място е фигурата на Стареца. За неговия образ се избира ерген или мъж с опит , който умее да се шегува, да е приказлив, да пее, свири и води камилата, за да играе. Облечен е с дълъг овчи кожух обърнат с вълната навън, препасан с "черен пояс", " усукан пояс с бял, червен или зелен цвят." Причината за червения цвят на пояса се обяснява с вярването, че когато "Йсус Христос се родил с червена дрешка е одил" (с. 19)
На пояса и на лактите на стареца са закачени "овчи звънци и клапатарници". Поясът на кръста е символ на неговата мъжествена, духовна сила въплътена в здравия ,твърд , суров топуз, който държи в ръката си. Той се изработва от дъбово или върбово дърво. долния му край се нарича "чамуга" или "глава", характеризирана, като "голяма, твърда, силна, като на курбекетлия“
Лицето на Стареца е с маска от агнешка или заешка кожа, които на главата оформят шапка. Маската е с брада, мустаци засукани на тел от бяла вълна или калчища. със зъби от боб.
Смисълът на животинската кожа е свързан с християнското разбиране за " жертвата на Агнеца" - Спасителят, който в случая свързва миряните с кръвната линия на Исус Христос.
След стареца е гайдарят, деверът, невестата, младоженецът, попът, циганите и стражарят. Пътят на обредното шествие минава през махалите, където живеят участниците. Те от своя страна образуват с други махали своя суроваскарска дружина. Всяко обредно шествие - сватба описва кръг, завършващ в къщата откъдето е започнало.
Определението “ берекетлия” произтича от вярването че "няма ли берекет в него и ние няма да сме " и че " суровото дърво има семе, не е изсъхнало“ ( с. 20). В този контекст главата на топуза, според автора, е съсредоточение на “духовно Небесно-Звездна оплождаща енергия” (с.21) или казано с други думи, това определение носи благословия и святост на сексуалната съпружеска любов. На топуза "от към главата" понякога е вързан червен конец чемшир или китка цветя зелени дори и през зимата. Вечно зеленото растение съдържа идеята за вечен живот скрито присъставаща в главата на топуза.
Викът "сурова" влял се в звъна на звънците, музиката и песните, огласявани по пътя и пред дома на хората е средство чрез което суроваскарските дружини се ориентират взаимно за движението си в пространството и отбягват среща помежду си. В повечето случаи борбата между тях е символична . Борбата за невестата е свързана с желанието те да бъдат разменени или ако едната дружина успее да запази своята и вземе чуждата да докаже, че е по-силна. Вярва се,че срещата е предизвикана от желанието да се ограбят даровете.
Символичният път на Стареца като представител на Божия син и пътят на неговата дружина са едно реално пътешествие на душите към получаване на божията благословия. Тя може да бъде достигната само тогава когато се преодолеят трудностите и се спази хармонията и реда в творението. Обредното представление във всеки дом е почти едно и също. Старецът удря с топуза си по прага, по вратата на къщата и призовава чорбаджията да отвори, за да посрещне "Божи хора". В случай, при неспазване на правилата, проявената безотговорност се наказва с отнемане на възможността да се получи благословията. Така домът - продължението на родовата линия, остава неизграден.
...
Откъс от книгата :" Идеалът за любовта в светлината на алтернативното образование" на Румяна Русева
В търсене на Граала (Р. Русева)
Орфеизъм , богомилство, европейски ренесанс
Когато говорим са вливане на българското духовно и културно наследство в западно-европейската култура неминуемо се изправяме пред необходимостта да разглеждаме тези въпроси в един по-дълбок исторически контекст, а именно връзката на българското поколение с неговите източни корени , криещи се в подножията на Алтай и Хималаите , както и древните хиперборейски родове. Древните ведически текстове са запазили спомена за изгубеното кралство на Пандавите и дългогодишната битка на законните князе за придобиване правото им на първородство при кралското им унаследяване.Какво се е случило с онези предци, носители на космическо знание, че са били принудени да понесат исторически катаклизми и доведат своята мъдрост от натрупан опит до нас ? Защо са загинали толкова големи и силни цивилизации оставили своето наследство сред купищата изгорени книги на Александрийската библиотека? Съвременен прочит на историята може да ни открие стъпките, които бихме следвали, за да възстановим изгубеният идеал за “ Небесното царство.”Днес сме изправени пред необходимостта да изградим една нова култура на новата цивилизация, която можем да открием с революция на сърцето, която да прегърне хората като предани синове и дъщери на Небесния ни Създател.Свидетели сме на масова аморалност и злоупотреба с човешкото достойнство – оттам и на големи престъпления и непреодолими пропасти делящи съвременното потомство от Своя Създател. Натрупаните през вековете наслоения и грехове на индивидуално, семейно, родово и национално ниво още повече притискат и пренапрягат съвременния ни живот и правят трудно предвижването ни напред. След Втората световна война на Запад се възцари стагнация , която уплете западния човек в мрежите на отчуждението и деперсонализацията – Кой съм аз? Кой и къде е хазяинът? Сигурно го няма или е някой друг? - четем в драматургията на абсурдистите. И ако интересът към произведенията на Р. Тагор спада след 20-те години на 20 –ти век, то е именно поради това откъсване от идеята за смисъла на живота. Има ли Амаргедон или не? Кой е Антихриста? Има ли Бог и защо най-после не се намеси? Или както казват героите на английския драматург Харолд Пинтър “ А може би има двама хазаи”...Според голяма част от богомилите, произходът на злото преди всичко е вторичен и един ден хората ще могат изцяло да се върнат при Христос – защото преди всичко Той е както справедлив, така и човеколюбив и няма да допусне “ да погине нито един”.Светът на материалните желания при които папи, патриарси, царе, боляри, политици, както и всички други – роби на суетното си желание за власт и благополучие, е свят на злото проникнало в душите и сърцата на хората . . Защо Великата богиня – майка е трябвало да установи Своя култ със цената на такива жертви , както в храма на богиня Изида царицата- жрица е приемала т. нар. помазан цар с полагане на кръвен данък – за да отвори вратата към отвъдното и възкреси духа на мъртвите. Защо е било нужно такова нечовешко страдание при разкъсване тялото на Орфей от пияните дионисиеви поклоннички и можем ли да наречем такава смърт глупава и безсмислена? Затова ли защото, Орфей е искал да остане верен на своята съпруга, макар и тя да била вече в отвъдното.Случайно ли Орфей се обръща по пътя от ада, за да се увери за любимата си или потъването на Евредика в царството на мрака е било безвъзвратно.? Какво ни говори това отиване на Орфей в ада и неоспоримият факт, че е дал новото учение на любовта към всичко живо. Така нареченият катабазис – слизането на посветения в ада е логическо продължение на орфическото учение у богомилите , а именно, за силата на любовта и саможертвата като естествена нишка в християнската вяра на съвършените, посветили си живота в предано служене на целия човешки род. “ Съвършеният” богомил не бил просто странен мърморко с чудодейни качества, а преди всичко “добър“човек, или “чист” в мислите и сърцето си. Така катарите преведено от гръцки , наричали себе “чисти” и привличали съмишлениците си – те вярвали в неизмерната любов на Исус Христос и нейната неограничена способност да прощава и дарява хората с нов живот. Тази сила на вяра им позволявала да се чувстват едва ли не като братя, синове или дъщери на Бога. В изследването на Г. Василев “Българските богомилски и апокрифни представи в англоезичната средновековна култура” имаме яркото присъствие на образа на Христос Орач, дошъл от “Повест за кръстното дърво”, където “благодатта да станеш добър човек: е най-голямото приближение към Христос”( У. Лангланд) Усещането за напълно преобразения свят при слизането на Сина Божи се вижда от една пълна версия на втора част от Никодимовото евангелие – слизането на Христос в ада , където богомилите и катарите изразяват своята идея за освобождението на всички души от ада, за разлика от ортодоксалното тълкуване, че се освобождават всички души , “които са живели достойно и умрели преди идването на Христос, т. патриарси и пророци.”(с 44)В едно такова духовно семейство където тече живата вода на любовта, се ражда и духовната култура на сърцето . За пръв път широката провансалска култура обхващала ценностите, характерни за тази част на световното общежитие, без да поставя или пренебрегва някоя от тях поради догматични съображения. Тази пълноценност на културите надминавали границите на религиите, превръщайки се в основа за свободата на съвестта, тъй плашеща папската институция. Поезията започва да се счита за качествено социално осъществяване . А славата на трубадурите се изравнява с положението на аристокрацията. Така в Прованс се създал нов позитивен образ на съвременния човек, които прилага качества и способности без предварителни ограничения. Идеалният тип характер бил наречен” паратидж”, което означавало чест, добър характер, равенство, уважение кум човешката личност, както за себе си , така и за другите. “Паратидж” се прилага във всички области на политика, религия, чувства. Същата категория се определя още като благородство на душите. Куртоазната любов се превръща във възхвала на онази любов, при която се чувстваш най-свободен и обичан, най-спокоен и насочен към висшите сфери на чистия дух. В миговете на страдание и провали, единственото нещо, което остава близо до теб и разкрива своята най-дълбока същност чрез мълчаливо разбиране и тих нежен глас е Сърцето, част от двойствената характеристика на Бог. Народностния характер на легендите за крал Артур говорят и за разбирането на техните създатели, че благородтсвото на характера и чистотата на сърцето и душата не е притежание само на крале, папи и дори духовни водачи. Дори напротив, става така, че те именно не успяват да докажат силата на своя дух и извършват често предателства спрямо своя народ и държава. И ако крал Артур, Ланселот или Гуейн стават жертва на страстите си, то скромният Пърсифал или “хубавият непознат” достига до Свещения Граал, спасявайки омагьосана кралица – дракон. И тук както подчертава Михаил Иванов в книгата “Сексуалната сила на крилатия дракон:” се появяват повествованията за храбри принцове , превърнати в жаби, за рицари лебеди, които бродят из Пъстри земи и за принцеси на Граала заключени в кули или приспани за сторици години. Във всички тях тече една и съща фабула, според която принцесата е недостъпна по силата на някакво ограничения
( упоена, затворена) за принца, който трябва да я открие и освободи, за да запази династията и да продължи рода. И в западната литература символичното значение на Граалът носи особена натовареност – в него сякаш е заключена онази женска сексуалност, с коята Бог дарява жената – носител на най-възвишени чувства и огромна саможертвена любов. Тя може да бъде освободена и да съществува само тогава, когато са направени необходимите условия от страна на нейния бъдещ съпруг. Всички тези приказки са оцелели, защото са носели това тайно древно зание за възраждащата се пролет и вечността на любовта. Според Лорънс Гарднър, дълбоко в психиката на човека от Запада е вложено едно унаследено вродено съзнание, че Граалът
( символизиран от Изгубената невеста) трябва да бъде открит, за да възвърне Западът своето плодородие.Така трубадурите пеели своите песни за черната мадона , изоставена и тъгуваща по своите изгубени деца, защото нейният съпруг-младоженецът не е на земята да довърши своето дело. И ако богомилите и катарите критикували църковните бракове, то те насърчавали отречението и участието на жени в свещенослуженията, подчертавайки равнопоставената позиция на жената с мъжа.. Тъкмо затова е толкова вярата им в Мария Магдалена , носеща Христовата кръвна линия..Така Светия Граал се превръща в символ на истинската любов, пречистена още в утробата на избраните от Бог жени ..( Ребека, Тамара, Мария, бременната Мария Магдалена с потира от картина на Карадажо)
След албигойските походи на папа Инокентий през 13 век,провансалската култура затихва и Европейският ренесанс разцъфва в Италия, с Божествената комедия на Данте и образите на Джото.. Постепенно духовната вълна се пренася в Германия и Англия, където намира своята кулминация в творчеството на Ул. Шекспир. Това е така наречената Елизабетинска епоха в Англия , след като кралица Елизабет , посветена в протестанската вяра, успява да наложи релизиозна толерантност между протестанти и католици. При съпоставка на отговорите на английските лоларди в съда с тези на богомилите, според изследването на Г. Василев, ясно личи тясната връзка между двете течения. Лолард идва от немския глагол “лоллен” означаващ, мрънкам си – ясен белег за навика на богомилите да са в непрекъсната молитва. Лолардите допринасят за превръщането на в Англия в национална църква. При решаването на проблемите на хората обречени да живеят в оскъдица, при материални и духовни лишения, лолардите като катарите предлагат един от умерените и осмислени модели в това отношение. Народният ренесанс означава, че обикновено необразованите, бедните, изоставените хора са способни да възприемат словото Христово и да му се отдадат с цялата си светла и човеколюбива енергия. Те придобиват извисени чувства и познания и се изравняват с позицията на аристократа , т. е. погледнато глобално, богомилското, катарското и лолардското движение са духовен подем на просвещение на масите, водено от високообразовани люде. И ако отново се върнем към вече утвърдената Елизабетинска епоха съвсем ясно усещаме и приемаме. творчеството на Ул. Шекспир като върховен изразител на всички горепосочени тенденции. Дори , понякога сред историците се спори дали всичко това е било написано от един единствен творец или това са били няколко пожелали да останат в неизвестност. Все пак ние приемаме официалната версия и стил на един изключителен гений – поет и драматург, чието творчество оказва своето огромно въздействие особено върху драматургията дори и до наши дни. В годините на религиозни, етнически и национални конфликти , за първи път една жена като кралица Елизабет създава условия, за които са се борили и загивали милиони преследвани хора. Ние не знаем със сигурност дали са съществували Ромео и Жулиета , но може да твърдим, че те са събирателен образ на онези ,които през цялата човешка история са търсили любовта надхвърляща расовите, религиозните и национални бариери. Шекспировата трагедия на е просто материал , подхранващ сладникави или романтични любовни стремления, а е един запис на сблъсък между два рода станали причина за смъртта на своите деца. В същността си тук идеалната любов се изявява в стремежа на двамата герой да надскочат родовата вражда и останат верни в сърцата си, запазили чистотата на своите пориви и мечти за съвместен живот. Така двамата герои се извисяват до идеала , който кара човек да изостави своите ограничения и концепции. В трагедията “Отело”, отново сме свидетели на драмата, съпътстваща любовта на мъж и жена от различни раси – сарацинския войник Отело и бялата жена от благороден произход Дездемона. Тук се преплитат човешките страсти на любов, ревност и омраза,попречили на героите да реализират щастието си. Но ако любовта на Дездемона е безрезервна, то първичната, заслепена от ревност , страст на Отело, го тласка към убийство. Но Отело не е още от онези наречени “добри хора”, и за него пътят до просветлението е дълъг.. Шекспир ясно разграничава пътищата на своите герои и дава своята присъда върху тях.. За него висша форма на любовта е дълбоката връзка със същността на явленията чрез смирение и самоотречение - идеал до който стига крал Лир , след дълги страдания на лутане и отхвърляне от страна на двете му горделиви и богати дъщери. Единствено неговият шут остава верен до края на извървения път.. Онзи ‘ шут”, онеправданият, отхвърлен и лошо облечен герой от народа се оказва най-мъдър и устойчив на превратностите в живота. Но както казахме, това народностно движение на Европейския ренесанс се е оглавявало от най-прогресивните и образовани хора на времето. Носител на миротворните им идеали за реформиране на обществото е до известна степен принц Хамлет, чийто колебания и преднамерена лудост са отражение на страданията и лутанията на творческата интелигенция на зараждащия се ренесанс. Притисната от феодалната и религиозна върхушка тя си е задавала въпроса – необходимо ли е да установяваме социални реформи и нов свят чрез кръвна революция или не? Как да продължим заветите на нашите предци, които искат възмездие за своята насилствена смърт? Как ще се установи справедливостта в този свят, ако просто се оставяме на човешките си чувства ? Имам право да отмъстя, но после до къде може да ме доведе това? И макар, да ни добре известно, че сред учениците на Исус Христос е имало зилоти – поддържници на силовите методи за преврат, реалният път на спасение остава посочен от силата на любовта, която се разпростира върху цялото човечество.
И дори сред най-обикновените хора този път е най-достъпен и преодолим, чрез силата на духа и сърцето. Така в комедията “Укротяване на опърничавата” , смелата Катерина доказва способността си да бъде променена от заядлива и неудовлетворена от живота си жена в покорна и вярна съпруга. И всичко това чрез търпението и оптимизма на своя съпруг – един необразован на пръв поглед, но весел дребен феодал. Днес, чрез сътрудничеството на различни култури и цивилизации ролята на изкуството става водеща пътеводна звезда за духовно освобождение на народите... И ако мнозина отчаяни хора на Запад и по света виждат края на света и някакъв месиански образ, то смея да твърдя, че онези, поели пътя на “чистите” катари от Лангедок имат способността да осъзнаят своята собствена уникалност и творчески път като строители на новия световен Ренесанс на междукултурно сътрудничество в условията на борба за световен мир.
Румяна Русева
Когато говорим са вливане на българското духовно и културно наследство в западно-европейската култура неминуемо се изправяме пред необходимостта да разглеждаме тези въпроси в един по-дълбок исторически контекст, а именно връзката на българското поколение с неговите източни корени , криещи се в подножията на Алтай и Хималаите , както и древните хиперборейски родове. Древните ведически текстове са запазили спомена за изгубеното кралство на Пандавите и дългогодишната битка на законните князе за придобиване правото им на първородство при кралското им унаследяване.Какво се е случило с онези предци, носители на космическо знание, че са били принудени да понесат исторически катаклизми и доведат своята мъдрост от натрупан опит до нас ? Защо са загинали толкова големи и силни цивилизации оставили своето наследство сред купищата изгорени книги на Александрийската библиотека? Съвременен прочит на историята може да ни открие стъпките, които бихме следвали, за да възстановим изгубеният идеал за “ Небесното царство.”Днес сме изправени пред необходимостта да изградим една нова култура на новата цивилизация, която можем да открием с революция на сърцето, която да прегърне хората като предани синове и дъщери на Небесния ни Създател.Свидетели сме на масова аморалност и злоупотреба с човешкото достойнство – оттам и на големи престъпления и непреодолими пропасти делящи съвременното потомство от Своя Създател. Натрупаните през вековете наслоения и грехове на индивидуално, семейно, родово и национално ниво още повече притискат и пренапрягат съвременния ни живот и правят трудно предвижването ни напред. След Втората световна война на Запад се възцари стагнация , която уплете западния човек в мрежите на отчуждението и деперсонализацията – Кой съм аз? Кой и къде е хазяинът? Сигурно го няма или е някой друг? - четем в драматургията на абсурдистите. И ако интересът към произведенията на Р. Тагор спада след 20-те години на 20 –ти век, то е именно поради това откъсване от идеята за смисъла на живота. Има ли Амаргедон или не? Кой е Антихриста? Има ли Бог и защо най-после не се намеси? Или както казват героите на английския драматург Харолд Пинтър “ А може би има двама хазаи”...Според голяма част от богомилите, произходът на злото преди всичко е вторичен и един ден хората ще могат изцяло да се върнат при Христос – защото преди всичко Той е както справедлив, така и човеколюбив и няма да допусне “ да погине нито един”.Светът на материалните желания при които папи, патриарси, царе, боляри, политици, както и всички други – роби на суетното си желание за власт и благополучие, е свят на злото проникнало в душите и сърцата на хората . . Защо Великата богиня – майка е трябвало да установи Своя култ със цената на такива жертви , както в храма на богиня Изида царицата- жрица е приемала т. нар. помазан цар с полагане на кръвен данък – за да отвори вратата към отвъдното и възкреси духа на мъртвите. Защо е било нужно такова нечовешко страдание при разкъсване тялото на Орфей от пияните дионисиеви поклоннички и можем ли да наречем такава смърт глупава и безсмислена? Затова ли защото, Орфей е искал да остане верен на своята съпруга, макар и тя да била вече в отвъдното.Случайно ли Орфей се обръща по пътя от ада, за да се увери за любимата си или потъването на Евредика в царството на мрака е било безвъзвратно.? Какво ни говори това отиване на Орфей в ада и неоспоримият факт, че е дал новото учение на любовта към всичко живо. Така нареченият катабазис – слизането на посветения в ада е логическо продължение на орфическото учение у богомилите , а именно, за силата на любовта и саможертвата като естествена нишка в християнската вяра на съвършените, посветили си живота в предано служене на целия човешки род. “ Съвършеният” богомил не бил просто странен мърморко с чудодейни качества, а преди всичко “добър“човек, или “чист” в мислите и сърцето си. Така катарите преведено от гръцки , наричали себе “чисти” и привличали съмишлениците си – те вярвали в неизмерната любов на Исус Христос и нейната неограничена способност да прощава и дарява хората с нов живот. Тази сила на вяра им позволявала да се чувстват едва ли не като братя, синове или дъщери на Бога. В изследването на Г. Василев “Българските богомилски и апокрифни представи в англоезичната средновековна култура” имаме яркото присъствие на образа на Христос Орач, дошъл от “Повест за кръстното дърво”, където “благодатта да станеш добър човек: е най-голямото приближение към Христос”( У. Лангланд) Усещането за напълно преобразения свят при слизането на Сина Божи се вижда от една пълна версия на втора част от Никодимовото евангелие – слизането на Христос в ада , където богомилите и катарите изразяват своята идея за освобождението на всички души от ада, за разлика от ортодоксалното тълкуване, че се освобождават всички души , “които са живели достойно и умрели преди идването на Христос, т. патриарси и пророци.”(с 44)В едно такова духовно семейство където тече живата вода на любовта, се ражда и духовната култура на сърцето . За пръв път широката провансалска култура обхващала ценностите, характерни за тази част на световното общежитие, без да поставя или пренебрегва някоя от тях поради догматични съображения. Тази пълноценност на културите надминавали границите на религиите, превръщайки се в основа за свободата на съвестта, тъй плашеща папската институция. Поезията започва да се счита за качествено социално осъществяване . А славата на трубадурите се изравнява с положението на аристокрацията. Така в Прованс се създал нов позитивен образ на съвременния човек, които прилага качества и способности без предварителни ограничения. Идеалният тип характер бил наречен” паратидж”, което означавало чест, добър характер, равенство, уважение кум човешката личност, както за себе си , така и за другите. “Паратидж” се прилага във всички области на политика, религия, чувства. Същата категория се определя още като благородство на душите. Куртоазната любов се превръща във възхвала на онази любов, при която се чувстваш най-свободен и обичан, най-спокоен и насочен към висшите сфери на чистия дух. В миговете на страдание и провали, единственото нещо, което остава близо до теб и разкрива своята най-дълбока същност чрез мълчаливо разбиране и тих нежен глас е Сърцето, част от двойствената характеристика на Бог. Народностния характер на легендите за крал Артур говорят и за разбирането на техните създатели, че благородтсвото на характера и чистотата на сърцето и душата не е притежание само на крале, папи и дори духовни водачи. Дори напротив, става така, че те именно не успяват да докажат силата на своя дух и извършват често предателства спрямо своя народ и държава. И ако крал Артур, Ланселот или Гуейн стават жертва на страстите си, то скромният Пърсифал или “хубавият непознат” достига до Свещения Граал, спасявайки омагьосана кралица – дракон. И тук както подчертава Михаил Иванов в книгата “Сексуалната сила на крилатия дракон:” се появяват повествованията за храбри принцове , превърнати в жаби, за рицари лебеди, които бродят из Пъстри земи и за принцеси на Граала заключени в кули или приспани за сторици години. Във всички тях тече една и съща фабула, според която принцесата е недостъпна по силата на някакво ограничения
( упоена, затворена) за принца, който трябва да я открие и освободи, за да запази династията и да продължи рода. И в западната литература символичното значение на Граалът носи особена натовареност – в него сякаш е заключена онази женска сексуалност, с коята Бог дарява жената – носител на най-възвишени чувства и огромна саможертвена любов. Тя може да бъде освободена и да съществува само тогава, когато са направени необходимите условия от страна на нейния бъдещ съпруг. Всички тези приказки са оцелели, защото са носели това тайно древно зание за възраждащата се пролет и вечността на любовта. Според Лорънс Гарднър, дълбоко в психиката на човека от Запада е вложено едно унаследено вродено съзнание, че Граалът
( символизиран от Изгубената невеста) трябва да бъде открит, за да възвърне Западът своето плодородие.Така трубадурите пеели своите песни за черната мадона , изоставена и тъгуваща по своите изгубени деца, защото нейният съпруг-младоженецът не е на земята да довърши своето дело. И ако богомилите и катарите критикували църковните бракове, то те насърчавали отречението и участието на жени в свещенослуженията, подчертавайки равнопоставената позиция на жената с мъжа.. Тъкмо затова е толкова вярата им в Мария Магдалена , носеща Христовата кръвна линия..Така Светия Граал се превръща в символ на истинската любов, пречистена още в утробата на избраните от Бог жени ..( Ребека, Тамара, Мария, бременната Мария Магдалена с потира от картина на Карадажо)
След албигойските походи на папа Инокентий през 13 век,провансалската култура затихва и Европейският ренесанс разцъфва в Италия, с Божествената комедия на Данте и образите на Джото.. Постепенно духовната вълна се пренася в Германия и Англия, където намира своята кулминация в творчеството на Ул. Шекспир. Това е така наречената Елизабетинска епоха в Англия , след като кралица Елизабет , посветена в протестанската вяра, успява да наложи релизиозна толерантност между протестанти и католици. При съпоставка на отговорите на английските лоларди в съда с тези на богомилите, според изследването на Г. Василев, ясно личи тясната връзка между двете течения. Лолард идва от немския глагол “лоллен” означаващ, мрънкам си – ясен белег за навика на богомилите да са в непрекъсната молитва. Лолардите допринасят за превръщането на в Англия в национална църква. При решаването на проблемите на хората обречени да живеят в оскъдица, при материални и духовни лишения, лолардите като катарите предлагат един от умерените и осмислени модели в това отношение. Народният ренесанс означава, че обикновено необразованите, бедните, изоставените хора са способни да възприемат словото Христово и да му се отдадат с цялата си светла и човеколюбива енергия. Те придобиват извисени чувства и познания и се изравняват с позицията на аристократа , т. е. погледнато глобално, богомилското, катарското и лолардското движение са духовен подем на просвещение на масите, водено от високообразовани люде. И ако отново се върнем към вече утвърдената Елизабетинска епоха съвсем ясно усещаме и приемаме. творчеството на Ул. Шекспир като върховен изразител на всички горепосочени тенденции. Дори , понякога сред историците се спори дали всичко това е било написано от един единствен творец или това са били няколко пожелали да останат в неизвестност. Все пак ние приемаме официалната версия и стил на един изключителен гений – поет и драматург, чието творчество оказва своето огромно въздействие особено върху драматургията дори и до наши дни. В годините на религиозни, етнически и национални конфликти , за първи път една жена като кралица Елизабет създава условия, за които са се борили и загивали милиони преследвани хора. Ние не знаем със сигурност дали са съществували Ромео и Жулиета , но може да твърдим, че те са събирателен образ на онези ,които през цялата човешка история са търсили любовта надхвърляща расовите, религиозните и национални бариери. Шекспировата трагедия на е просто материал , подхранващ сладникави или романтични любовни стремления, а е един запис на сблъсък между два рода станали причина за смъртта на своите деца. В същността си тук идеалната любов се изявява в стремежа на двамата герой да надскочат родовата вражда и останат верни в сърцата си, запазили чистотата на своите пориви и мечти за съвместен живот. Така двамата герои се извисяват до идеала , който кара човек да изостави своите ограничения и концепции. В трагедията “Отело”, отново сме свидетели на драмата, съпътстваща любовта на мъж и жена от различни раси – сарацинския войник Отело и бялата жена от благороден произход Дездемона. Тук се преплитат човешките страсти на любов, ревност и омраза,попречили на героите да реализират щастието си. Но ако любовта на Дездемона е безрезервна, то първичната, заслепена от ревност , страст на Отело, го тласка към убийство. Но Отело не е още от онези наречени “добри хора”, и за него пътят до просветлението е дълъг.. Шекспир ясно разграничава пътищата на своите герои и дава своята присъда върху тях.. За него висша форма на любовта е дълбоката връзка със същността на явленията чрез смирение и самоотречение - идеал до който стига крал Лир , след дълги страдания на лутане и отхвърляне от страна на двете му горделиви и богати дъщери. Единствено неговият шут остава верен до края на извървения път.. Онзи ‘ шут”, онеправданият, отхвърлен и лошо облечен герой от народа се оказва най-мъдър и устойчив на превратностите в живота. Но както казахме, това народностно движение на Европейския ренесанс се е оглавявало от най-прогресивните и образовани хора на времето. Носител на миротворните им идеали за реформиране на обществото е до известна степен принц Хамлет, чийто колебания и преднамерена лудост са отражение на страданията и лутанията на творческата интелигенция на зараждащия се ренесанс. Притисната от феодалната и религиозна върхушка тя си е задавала въпроса – необходимо ли е да установяваме социални реформи и нов свят чрез кръвна революция или не? Как да продължим заветите на нашите предци, които искат възмездие за своята насилствена смърт? Как ще се установи справедливостта в този свят, ако просто се оставяме на човешките си чувства ? Имам право да отмъстя, но после до къде може да ме доведе това? И макар, да ни добре известно, че сред учениците на Исус Христос е имало зилоти – поддържници на силовите методи за преврат, реалният път на спасение остава посочен от силата на любовта, която се разпростира върху цялото човечество.
И дори сред най-обикновените хора този път е най-достъпен и преодолим, чрез силата на духа и сърцето. Така в комедията “Укротяване на опърничавата” , смелата Катерина доказва способността си да бъде променена от заядлива и неудовлетворена от живота си жена в покорна и вярна съпруга. И всичко това чрез търпението и оптимизма на своя съпруг – един необразован на пръв поглед, но весел дребен феодал. Днес, чрез сътрудничеството на различни култури и цивилизации ролята на изкуството става водеща пътеводна звезда за духовно освобождение на народите... И ако мнозина отчаяни хора на Запад и по света виждат края на света и някакъв месиански образ, то смея да твърдя, че онези, поели пътя на “чистите” катари от Лангедок имат способността да осъзнаят своята собствена уникалност и творчески път като строители на новия световен Ренесанс на междукултурно сътрудничество в условията на борба за световен мир.
Румяна Русева
събота, 12 септември 2009 г.
Ти се красива - Фил Уикъм (" You are beautiful " by Phil Wickham)
Божествен романс
Денят, в който истинската любов умря
вторник, 8 септември 2009 г.
Из " Градината на розите" (Румяна Русева )
Величка
фото - Р.Русева
Момиче
Сиротна открих се на брега,
а там река потънала в тишина,
влачи своите води едвам,
и тъжно,тъжно думи ми реди:
-Накъде да тръгна с теб,
момиче от небето ?
Ти търсиш любовта,
знанието и мъдростта...
Но в мен водите мътни
отнасят само водорасли,
а мъглата стеле се безспир,
и потокът чист се скри в мир.
Зная жадна си за моята вода -
живата река на любовта;
Ала светът ни носи тази мъка,
и ние жално стенеме
без път и без посока -
горе в планината,
тръгнали надолу през мъглата.
И ти очакваш до потока
да прегърнаш някого до болка.
Облечена си в бяло,
но очакването ти е без зов,
и само слънце засияло,
те прегръща под синия покров.
март,2009
Танцът на цветята
В късна зимна нощ
две рози -две деца
разтвориха
цветчета в танц -
В танц ефирен
завъртяха валс;
И с нежна светлина
малките деца
кротко засияха;
Видях аз
две нежни пъпки
отворени
към любовта;
И като цветя ми
махнаха ръчички -
със своите листа -
по пътя спряха ме
в нощта ....
По детските лица,
след бала на цветята
розови листа
разтвориха сърца -
усмихнаха се -
две деца танцуваха
като звезди
под лунна светлина.
януари, 2009
Сърце
Как искам с було да покрия своето лице,
да скрия от света едно сърце, което страда
в любовта...несбъдната, ала така желана.
Любовта и нежността на моята душа търсят
обич и закрила - те очакват ни в светлина.
Искам да се скрия в стремеж към красота,
с було да забуля своето сърце,
страдащо в порока, разкрил се в света,
свят на страсти, далеч от любовта.
Синьо небе
На Димчо Дебелянов
Късче синьо небе... натежали
от плач очи
и радост – миг на прозрение,
сълзи щастливи в сърцето,
прилив на морска вълна,
разбила се в чувства
на скръб и тъга.
Дълбоко в недрата на новата сила,
извира дар чуден, омаен – музика,
чиста вода –
песен и полет безмерен ...
Блян и надежда – порив тревожен...
миг плодоносен от сила небесна –
дар чуден – късче небе... на радост.
Музика, песен даряват с нова любов
живота – животът, безмерен...
Абонамент за:
Публикации (Atom)